Безкрайно озадъчена Кали се стегна на мястото си опитвайки се да проумее какво се опитва да й каже русокосата й събеседница. Момичето не бе никак доверчиво, още повече пък беше наивно, с годините си беше патила страшно много пъти и колкото и мила да беше, сега си беше научила урока да не се доверява на този или онзи. Сега обаче нещо й подсказваше, че в момичето срещу нея няма нищо опасно или...лудо, просто беше малко особена и понеже Кали си беше не по-малко странна реши да й се довери на сляпо.
- Добре... - измърмори внимателно чаровницата и след това си пое дълбоко въздух.
За кракто през главата й преминаха най-различни сцени и спомени, но нито един не се спря трайно, така че да реши че иска да си мисли именно за това. Трябваше да бъде нещо съкровенно и тайно, което не би споедила дори на майка си, така или иначе момичето срещу нея нямаше никога да го разбере, така че Кали просто стрелна на сляпо.
Загубих девствеността си на седемнадесет години, помисли си девойката, момчето се казваше Никълъс и беше изключително сладък. Не съжалявам, че го направих именно с него. Добави русокоската в мислите си и след това върна погледа си на чаровницата срещу нея.
- Ами...готово. - каза тя след няколко секунди и се усмихна внимателно, защото нямаше представа какво се случва в момента.
