Библиотеката

Заглавие: Библиотеката Съб Фев 12, 2011 10:21 pm

В огромната библиотека се съхраняват милиони томове. Възползвайте се от мъдростта, запазена през годините.

И не забравяйте да пазите тишина.

Заглавие: Re: Библиотеката Чет Фев 17, 2011 8:28 pm

И Кали пак беше там където всичко беше най-лесно. Сред високите полици отрупани с книги и пълната, съвършенна тишина. Обичаше библиотеките, защото носеха невероятен дъх на стари книги и сякаш докосваха най-съкровенните кътчета от душата на чудатката и тя се чувстваше пълна и иделана тук. Обожаваше да минава по полиците и да прокарва пръст по редиците книги, просто да почувства съвършенно гладката им повърхност и по този начин сякаш да се докосне с автора, колкото и глупаво да звучеше това. Надяваше се някой ден и тя да може да се похвали, че е написала книга, която е докоснала някого, книга, която да останае в историята и някой ден също както тя в мемента гледаше книгите, така някой да наблюдава нейните заглавия и да търси подходящото си четиво.
Мина известно време преди Кали да намери това което търси. "Брулени хълмове", не знаеше за кой път вече ще я чете, но можеше спокойно да твърди, че никога няма да й омръзне. Невероятната история описвана между страничките, винаги успяваше да я докосне по неуписуем начин и с това я караше да я препорочита отново и отново. Някои би казал, че Кали е "книжен плъх", а тя нямаше да го отрече. Все пак вечно е затрупана с хвърчащи лисчета, където пише вдъхновенията си и разбира се винаги можеше да се намерят най-стойностните книги в нейната лична библиотека, колкото и скромна да бе тя.
Момичето взе малкото томче и се настани в едно канапе близо до прозорците, където разтвори овехтелите, пожълтели странички на книгата и зачете...

Заглавие: Re: Библиотеката Чет Фев 17, 2011 8:59 pm

Мразех дарбата си. Можех да чуя мислите на всеки един чове, който ходеше по земята и изобщо съществуваше. Минавах по улици и чувах как съвсем непознати хора си мислят, кой за любов, кой за проблеми в работата, кой за пари.. Сякаш мислите на всички хора се надвикваха в главата ми.. Но за мое щастие бях свикнала с това, бях се научила да приемам дарбите си, от както оцелях.
Нима обаче имах право да чувам мислите на всеки? Да се меся неосъзнато в чуждите животи? Не, нямах.. Но не можех да игнорирам това, не бях се научила още.
Вървях бавно, чудейки се къде да отида. Искаше ми се да е някое тихо и спокойно място, имах нужда от спокойствие. Още щом си помислих за това, се сетих за Библиотеката. Запътих се натам и влязох. Тишина.. Като изключим мислите на библиотекарката и присъстващите вътре. Започнах да разглеждам книгите, когато мислите на едно момиче привлякога вниманието ми. Та тя четеше "Брулени хълмове" поне за стотен път и все пак не ѝ омръзваше!?
Приближих се и се усмихнах леко.
-Може ли да седна? -Попитах.

Заглавие: Re: Библиотеката Чет Фев 17, 2011 9:15 pm

Нямаше как да не оцени невероятната книжка за пореден път. Не можеше да си обясни как е възможно нещо да я плени толкова много, но така или иначе не за пръв път се "влюбваше" в книга, която може да препоричта отново и отново без да й омръзне. Не бе тайна, че "Кери" от Стивън Кинг бе минала през ръцете й точно 167 пъти и с всеки път не й омръзваше да я препрочита. Сигурно, ако някой можеше сега да чуе мислите й нямаше да й повярва, но това си беше самата истина - Кали беше чисто и просто пристрастена към тази книга изпълнена с толкова злокобност, драматизъм и философия, колкото и много други книги на Кинг.
Сега обаче беше решила да се отдаде на нещо не чак толкова мрачно и именно заради това в скута й лежеше това старо томче на "Брулени хълмове" и колкото и смехотворно да звучеше от време на време Кали вдигаше книгата и я допираше до носа си, само и само да вдиша от този така омаен аромат на старо, но в никакъв случай достатъчно повехтяло. Единственото, което е ядосваше бе факта, че някой, който очевидно не уважава книгите, бе драскал в това свещенно томче и бе отвелязвал различни пасажи и цитати от книгата. Имайки предвид, че Кали пазеше книгите си като очите си, това някой да дръзне да драска вътре и да оскверни страниците на която и да е било книга, си беше чисто Богохулство за нея.
- Може ли да седна? - до слуха на Кали достигна женски мелодичен глас, а когато зелените очи на русокоската се вдигнаха, тя срещна друга русокоска. Красиво момиче със залитсто руса коса, която се спускаше на вълни около лицето й, обрамчвайки го като красив ореол.
- Разбира се. - отговори й Кю и се усмихна лъчезарно на непознатата.

Заглавие: Re: Библиотеката Чет Фев 17, 2011 9:26 pm

Съвсем внимателно седнах на канапето, като в ръцете си държах книга, която бях избрала напълно произволно. Усмихнах се на момичето до мен, след което започнах да разлиствам бавно.
-Обичате книгите? -Опитах се да завържа разговор, за да наруша тишината, която даваше воля на дарбата ми да чета мисли.. Не, че като си говорехме нямаше да ги прочета.. Просто нямаше да им обръщам внимание, ако се занимавах с нещо друго.
-Виждам, че четете книга, която, убедена съм, не минава за пръв път през ръцете ви. -Добавих с усмивка.

Заглавие: Re: Библиотеката Съб Фев 19, 2011 1:44 pm

За кратко, погледа на момичето отново се бе приковал в думите изписани по пожълтелите страници на книгата и мисленно не забрави да отбележи колко чудато изглеждаха страниците на една страра книга. Може би главната причина да идва тук, дори когато знаеше, че може да чете вкъщи, бе че именно в библиотеката можеше да се докосне до истински стара и древна книга, която е запазила живия дух в кориците си. Обичаше миризмата на стари книги, беше изключително приятно да вдишва този аромат всяка изминала секунда през която е обградена с високи полици и наредени една до друга книги.
Кали погледна към непознатата си събеседничка и отново се усмихна. Винаги го правеше не зависимо от това дали познаваше човека срещу себе си, просто винаги й е било в кръвта да се усмихва и да бъде любезна. Обаче бе и доста злопаметна, което не беше никак хубаво за тези, които в един или в друг момент са срещу нея. Можеше да се превърне в откоровенно гадна, въпреки че не й бе присъщо. Освен това в онези моменти, когато е извън кожата си от нерви и яд, много малко хора можеха да понесат да са покрай нея.
- Писателка съм. - сви рамене русокоската. - Някак не ми е присъщо да не ги обичам. Естествено има някои, които просто не ми допадат, но съм се научила да оценявам всяко едно четиво, все пак е полагано труд върху него за да бъде написано. - добави момичето и задържа будните си зелени очи върху тези на събеседницата си, чието име все още й бе непонятно.
- И да, тази определено не я прочитам за пръв път, но има книги, които просто не ми омръзват. - каза и след миг добави кимайки към нейната книга. - Какво четете?

Заглавие: Re: Библиотеката Съб Фев 19, 2011 3:05 pm

Обърнах поглед към книгата, която бях взела в ръце.
-Взех нещо произволно. Обичам историческите книги. Тази е за Мария Антоанета. -Казах и погледнах момичето срещу мен. -Аз се казвам Аналейн. Приятно ми е.
Подадох ръката си напред. Винаги съм смятала, че библиотеката не е точното място за запознанства, но сега започнах да мисля по друг начин.
Изчаквах търпеливо и събеседничката ми да си каже името, след което смятах да продължа с въпросите. Падах с любопитка.

Заглавие: Re: Библиотеката Съб Фев 19, 2011 4:58 pm

Само при споменаването на Мария Антоанета в главата на Кали се заблъскаха милионите различни факти от живота на тази жена. Калайъпи също беше почитателка на историята, а сред любимите й историчкиски дестинации бе именно Франция. Френсата ревлюция, буржуазия и общо взето всичко свързано с Луи 14 й беше нещо като фикс идея още от детските й години когато започнаха да изучават историята и различните цивилизации по света. Може би едва когато сигнаха до Франция всичко това й стана изключително интересно, естествено това, че е наполовина французойка допринася за любовта й към тази страна, както не по-малко обича и Италия, независимо че през живота си не е стъпвала там.
- Ако не си я чела обезателно ще ти хареса. - каза малко въоудошевено Кали. - Френската история е невероятна и богата, а тази за Мария-Антоанета лично ми е сред любимите, макар аз да предпочитам всичко свързано с "Краля слънце". - въудошевението на русокоската прозвуча доста в гласа й и тя не се стърпя да вкара една широка и лъчезарна усмивка, след което леко се смути и погледна към ръцете си.
- Съжалявам, понякога говоря прекалено много. Хората казват, че съм дървен философ. - подсмихна се тя и въздъхна леко клатейки глава. - Приятно ми е Аналейн, аз съм Калайъпи. Кали на кратко. - Кю стисна ръката на събеседничката си и след това се обегна отново назад оставяйки книжката си а седи недочетена в скута й.

Заглавие: Re: Библиотеката Съб Фев 19, 2011 5:49 pm

При допирът ми с непознатата веднага получих кратко видение, но не разбрах какво точно означава.
-Ъм.. не.. Не говориш много. А и хора като теб ще са полезни на човечеството. -Усмихнах се, макар изражението ми още да изразяваше пълно объркване.
Разтворих книгата, колкото да обясня паузата, в която се опитвах да събера мислите си. Миг след това погледнах момичето и се усмихнах.
-Сама ли си в града? -Започнах разговора, обмисляйки странните неша, които видях. Струваше ми се интересна личност.

Заглавие: Re: Библиотеката Съб Фев 19, 2011 8:23 pm

В моментното мълчание, което беше настанало погледа на Кали се бе вперил в прозореца. Обичаше хубавите топли следобеди, нищо че този не беше един от тях. Тънък снежен пласт бе покрил земята, а тук таме вече се бе разтопил и се бе образувала киша. Колкото и голяма почитателка да бе Калайъпи на лятото и хубавите пролетни дни, двойна по-голяма беше на зимните вечери, когато снегът бе затрупал всичко и бялата снежна покривка се простираше до където ти стигне погледа. Обожаваше да усеща студа, впиващ се в кожата й, проникващ до мозъка на костите й, който караше ледени тръпки да се спускат като милиони иглички по гръбка й. Всичко онова, което хората мразеха в зимата, тя го обичаше.
...Полета завърши върху бялата покривка,
капка кръв прониза пухкавия сняг,
и всичко стана мръсно, грозно.
Кали разтърси глава. Много мразеше когато получи моментно вдъхновение и най-вече когато то бе несполучливо, както в случая. Напоследък цялата й муза се бе изпарила и за това още й беше чудно как бе успяла да завърши двата стиха днес, които станаха допълнение към скорощната й първа книга.
Мислите накараха русокоската да се усмихне криво на себе си, някак горда от факта, че скоро една стихосбирка щеше да носи нейното име. Нямаше голямо значение дали ще бъде популярна, просто самия факт, че е нейна като че ли беше достатъчен за гордост, а и в днешно време бяха изключително малко ценителите на хорър стихове и романи.
- Сама ли си в града? - попита я другата русокоска и това накара Кали да се окопити и да я погледне връщайки се бързо в реалността.
Момичето кимна едва.
- Живея тук вече близо година и нещо. Града е спокоен и приятен. - сви рамене Кали. - Иначе живея с най-добрата си приятелка. - добави и се усмихна. - Ами ти?

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 12:52 am

Когато ме попита за това, за миг лицето ми посърна. Усещах как по тялото ми премина тръпа при ужасния спомен за ужасната катастрофа. От деня, в който се измъкнах от остатъка на колата, си мислех за живота... Тогава получих и дарбите си..
-Живея с чичо си. -Казах накрая, усещайки, че паузата беше неуместна и някак необяснима. Та нали момичето нямаше как да надникне в моите мисли, за разлика от мен. -И съм сравнително нова в града.
Продължих да разлиствам книгата, стараейки се да не надниквам в мислите на ммичето, за да не получа ново видение. В деаствителност някои от тях ми причиняваха физическа болка, бе по-добре да въздържам любопитството си,за да не стимулирам видения.

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 10:05 am

Кали се загледа в очите на момичето за един дълъг миг обмисляйки това дали да я попита защо живееше именно с чичо си. От край време Калайъпи предпочиташе да бъде самостоятелна, беше се метнала на баща си или поне на тази него версия, която тя си представяше, че е той. Не го бе виждала дори на снимка, явно един летен романс не включваше семеен албум, нито какъвто и да е било спомен. Момичето все още не можеше да проумее защо майка й не се бе свързала с него след като е разбрала за бременноста, съвсем друго щеше да е, ако той в момента беше наясно, че има дъщеря, която е почти на 21 години...
Руокоската разтърси къдрици и погледна към книгата си. Не обичаше да си мисли за възможността да познава баща си, мразеше това, че е израстнала без мъжка личност в живота си на която да подръжава и може би това беше главната причина да чувства Кевин толкова близко до себе си - като свой баща и настойник в живота. Може би и това беше причината от край време нейн идол да е Стивън Кинг, някак си по този начин вкарваше още една мъжка фигура в живота си. Искаше й се да мисли, че баща й е някой надарен писател, който дори е изявен писател в Италия, искаше да вярва, че е наследила таланта си в писането именно от него, понеже майка й не можеше да свърже и две изречения, а какво ставаше въпрос за цял разказ, роман или дори стих.
- Харесва ли ти? - попита русокоската след като бяха изминали няколко дълги минути, не обичаше да мълчи когато има компания, предпочиташе да подържа някакъв разговор. - Имам предвид града, как ти се струва?

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 10:18 am

Отърсих се от мислите си, когато тя ме попита дали ми харесва в града. Усмихнах се почти незабележимо и се облегнах назад, все още разлиствайки книгата.
-Харесва ми. По-спокойно е от колкото в Италия.. -Погледнах момичето и се усмихнах малко по-широко. -Отраснала съм на по-откачено място, където честно казано нямаше почти никакви правила. Всъщност доста пътувах с леля си, докато една сутрин просто.. нещата не се промениха.
Заслушах се в мислите на непознатата. Явно доста и приличахме.. Аз също нямах представа кой е баща ми, а наивността ми уби майка ми в катастрофа и полуих дарби да чета мисли и да получавам глупави видения. Разбира се, нямаше да ѝ кажа това, защото щеше да ме помисли за някоя откачалка, която си няма друга работа, а заговаря непознати в библиотеките на града.
-Предполагам и твоя живот не е перфектен? -Загатнах съвсем леко, макар да можех да чета мислите ѝ..

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 10:26 am

Кали се усмихна някак тъжно и погледнха надолу към скута си където лежеше книгата ми, отворена на страница 43 точно където приключваше една от главите. Калайъпи не можше да твърди, че живота й е труден или, че не е получавала какво иска, но винаги я е обърквала мисълта, че не познава добре смата себе си. Вечно се провокирва опитвайки се да намери мястото си, да намери себе си и вероятно щеше да се погуби, ако продължаваше да търси себе си на опасни места и в опасни свери.
- Не мога да кажа, че е бил кой знае колко труден. - сви рамене русокоската. - Обичам живота си, но не познавам добре себе си и това е причината понякога да смятам, че нищо в живота ми не е лесно. Израстнала съм само с майка, доста млада майка, била е на 18 когато ме е родила. Не познавам баща си, а ми се иска. - момичето вдигна поглед към другата русокоска и се усмихна. - Той е италианец. - усмивката й се разшири още повече в главата й се заблъскаха какви ли не картини от Италия, страна която никога не бе посещавала, а много й се искаше да види.
- Майка ми пък е французойка, аз съм една изключително странна комбинация между тях двамата. Може би това е причината все още да не се познавам и да търся себе си. - добави Кали и отново сви рамене усмихвайки се леко докато прокарваше пръсти по страничките на книгата наслъждавайки се на допира на връхчетата на пръстите й с повърхността на пожълтелите листове.

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 10:36 am

Баща ѝ е от италия? Усмихнах се, светът наистина може би е прекалено малък. Но другото момиче не беше ходило в Италия.
-Знаеш ли, хубаво е да отидеш там като за екскурзия, но е кошмар да живееш в някои от градовете. Никакво правосъдие, много кражби, престъпленията като цяло са с голям процент.. Красиво е, да, но не бих предпочела да се върна там.
Вдигнах рамене, след което разлистих още няколко страници напред, спирайки погледа си на произволни редове.
-Майка ми беше от Испания, но до колкото знам се преместила в Италия. Единственото, което знам за баща си е, че той е бил от там.
Погледнах другото момиче. Може би миналото ни беше сходно до някъде, което повиши симпатията ми към нея. Рядко намирах някой, който да ме разбира, но ето че сега открих такъв човек. ЧОВЕК. Радвам се, че тя не е някой си вампир или .. бог знае какво още има по тоя свят.. След като аз имах някакви сили, кой знае какво се среща из подножието на града.

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 11:11 am

Кали се смръщи, винаги беше чувала само хубави неща за Италия и сега изведнъж това й дойде като гръм от ясно небе. Естествено всяка страна си имаше своите куцузи, не можеше да каже, че и във Франция беше кой знае какво, а тя бе израстанала там. Да не споменаваше факта, че бе ходила до Аляска, където живота никак не бе лесен, а и времето й прекарано при пелемната във Африка не бе от най-приятните. Е това бяха времената когато все още тъсеше себе си, макар и сега да го прави. Разбира се на дали скоро пак щеше да й хрумне, че иска да отскочи до Малдивите за да помага в "Доктори без граница", просто не можеше да седи и да гледа онези деца, да не говорим че изпитваше ужас от малките хорица, така де децата. Никога не е можела да седи около тях, нямаше видима причина за това, но си беше факт.
- Майка ми и баща ми са се запознали едно лято във Венеция. - усмихна се Кали и се преведе напред подпирайки се с лакти на коленете си. Обичаше да разказва историята на родителите си, било е страшно романтично.
- Майка ми е била на 17, а той на 24. Диего Ломбарди...така ми каза, че се е казвал. Имали са невероятни 2 седмици през лятната ваканция, а след това тя и родителите й са си тръгнали и тя никога повече не го е чула. Оказала се бременна с мен и не й е дало сърце да ме даде за осиновяване. - усмихна се и погледна надолу към ръцете си. - Тайничо се надявам той да е свестен човек.

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 11:25 am

Усмихнах се мило, май беше време да сменим темата, за да не изпаднем в трогателни и тъжни моменти.
-А как вървят нещата с любовта при теб? -Беше първото, което ми хрумна да попитам. Не бях чула и думичка в мислите ѝ за това. А и като се замисля, можеше да не ѝ се говори за любов, гаджета... Аз лично още не бях намерила ''единствения'' може би защото точно за мен нямаше такъв? На дали някой щеше да понесе моята ревност или пък твърдоглавието ми..
-Не ме разбирай погрешно.. Чисто любопитство и ще разбера,ако не искаш да ми отговориш! -Побързах да уточня, преди да помисли, че съм някоя клюкарка, която си няма работа.
Не ми приличаше на момиче, което търчи по момчета, но пък беше красива и.. Кой знае? Не ме биваше да преценявам хората. От личен опит знаех как едно момиче, изглеждащо като малко и невинно ангелче, отвътре можеше да е безсрамна и долна пачавра.

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 11:44 am

Ах, любов, любов прекрасна...ще взема едно дърво и ще те прасна. Да, първата мисъл, която изкочи в главата на момичето беше именно тази. В живота си не се беше сблъсквала с много момчета, но веднъж бе допуснала един до сърцето си и след като той го разби тя просто отказваше да се забърка с някой сериозно. Предпочиташе кратка вързка, нещо за забавление, вместо да задълбучава и да създава нещо сериозно. Не смяташе, че това е правила лоша, просто я правеше отдадена на живота и носеща се по течението.
- Любов? - повдигна вежда тя. - Едва ли има такова понятие. - засмя се и поклати глава.
Въпреки, че беше страшно романтичка и вътрешно мечтаеше за онази огромна любов, която щеше да я направи единствена в очите на някой. Мечтаеше си за онзи момент когато нейния Единствен щеше да се появи в живота си...да, мечтаеше си за такива неща, но съзнаваше че това е нещо невъзможно. Любовта в днешно време беше просто някакъв мит, легенда, като онези легенди за вампири и въроклаци, които беше чела из какви ли не исторически книги.
- Не вярвам влюбовта, точно за това в момента съм се отдала на живот. - повдигна рамене русокоската. - Забавлявам се и се нося по течението, за момента нямам никого до себе си. - добави тя и се усмихна, а след това се облегна назад и кръстоса крака.
- До теб има ли някой специален? - полюбопитства зеленоочката.

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 12:05 pm

Мислите на момичето продължаваха да ме заинтригуват все повече и все повече. Тя не знаеше, че съществата на тъмнината съществуваха, което до някаква степен ме накара да стана по-внимателна в думите си за напред.
-Не, нямам време за тези неща.. А и трудно някой може да издържи на моя характер. -Усмихнах се мило и прокарах ръка през косата си. -Не съм кой знае какво и не вярвам някога изобщо да намеря този "някой"...
Засмях се леко, след което се облегнах назад. Спомних си за Кам.. За това, което чувствах, преди да разбера, че е вампир и да узная истинските му цели. Едва ли отново щях да допусна някого до мен, дори за мъничко. Едва ли щях да обичам така, както тогава.
Ако бях получила дарбите си по-рано може би нямаше да се налага да преживея тежко това, че се наложи да го убия, за да се спася. Въздъхнах, загледана някъде в пода, но се усетих, че не съм сама.
-Съжалявам.. спомени.. -Отвърнах тъжно.

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 8:09 pm

Кю поклати глава и се усмихна бледо. Тя самата често изпадаше в мислите си и се връщаше назад в спомените си, така че не можеше да вин другите за това, че и те го правят. В момента дори искаше да се отпусне, да затвори очи и да позволи различни сцени от миналото да нахлуят в главата й. Някои от тях я караха да се усмихне, дори я натъжаваха, а трети размиваха. Истината бе, че Кали можеше да се похавли с богатия си живот. Не, не като охолен, а по-скоро кото богат на преживявания. За 20 годишна беше преминала през много страни и беше правила много неща, имаше опит в толкова много различни свери и покрай всичко това все още не можеше да намери себе си и този факт я плашеше. Не се познаваше добре, не знаеше какво още можеше да очаква от себе си.
- Няма проблем. - каза й русокоската задържайки бледата си усмивка на лицето. - Аз самата понякога изпадам в спомените си, а по-лошо е когато се вглъбявам в мечтите си. Тогава няма начин да ме изкараш от унеса. - засмя се леко чаровницата, а след това задържа погледа си върху новата си позната.
- Трябва да мислиш малко по-позитивино. - намигна й Кали. - За всеки има спътник в живота, но преди да го намерим трябва да преминем през някоя друга спънка, така след това щастието ни ще е тройно.

Заглавие: Re: Библиотеката Нед Фев 20, 2011 9:05 pm

Слушайки мислите на момичето срещу мен, се усмихвах. Тя определено бе интересна личност, която още търсеше себе си, макар да е на 20. Оставих книгата на малката масичка пред канапето и я погледнах отново.
-Ти си добро момиче. Надявам се искренно животът ти да е по-добър с всеки изминал ден. - "И да не се срещаш с кръвопийци", добавих на ум. Така ми се искаше да ѝ разкрия тази моя тайна, че имам способности, които не всеки човек има.. Че съществуват още куп свръхестествени същества.. че света далеч не е толкова безопасен, колкото изглеждаше.
-Знаеш ли.. -Започнах, събирайки смелост. Но коя бях аз, за да ѝ казвам какво съществува и какво не? Въздъхнах.
-Знаеш ли, забрави..

Заглавие: Re: Библиотеката Пон Фев 21, 2011 6:57 am

Русокоската свъси объркано вежди гледайки събеседницата си. Изключително рядко се оптпускаше до толкова, че да сподели нещо с някого, въпреки че беше доста дружелюбна, но ето че с това момиче някак сякаш съзнанието й се отваряше и беше напълно достъпно за нея. Но ето, че сега Аналейн, мислеше да каже нещо, но в следващия момент просто го премълча и това доста засили любопитството на Калайъпи.
По принцип не беше любопитна, не обичаше да се бърка там където не й е работата и там където не е желана, но понякога любопитството й започваше да работи на бързи убороти и просто ако не попита за нещо нямаше да може да спи с дни, само защото това скрито нещо или тази тайна я човърка отвътре, дразни я, провокира я и да, понякога не й дава да спи.
- Какво? - попита я Кали и за миг се зачуди дали да не каже някоя от онези реплики, които по принцип потикваха хората да говорят. Нещо банално като "можеш да ми кажеш" или "твоята тайна е на сиурно при мен". Не знаеше дали точно сега беше момент за такава реплика, но така или иначе каквото и да й каже Ана със сигурност Кали щеше да си го запази за себе си и никога не би издала тайната й...ако нейното беше тайна, може би беше просто нещо, което й е изникнало случайно в главата, но тя в последния момент е решила да премълчи.

Заглавие: Re: Библиотеката Пон Фев 21, 2011 1:56 pm

-Не.. Определено не е нещо спонтанно.. -Казах механично,но чак миг след това усетих, че това бяха мислите на Кали, а не думи, изречени от устата ѝ. За миг сякаш сърцето ми затуптя двойно по-бързо. Как щях да ѝ обясня това, че току що отговорих на нейна мисъл? Бях забила поглед в пода, а мозъкът ми прехвърляше бързо вариантите за избавление от тишината.
-Ъм.. -Успях единствено да кажа, но момичето срещу мен определено бе усетило, че нещо се случва тук. Погледнах я за миг. Поех огромна, гигантска глътка въздух и започнах да говоря бавно и ясно.
-Това, което ще ти кажа.. Нямам право да ти го кажа ей така.. Тоест.. Не знам дали на всички хора им е писано да научат за тези работи.. Обаче... Бог ми е свидетел, че изпитвам някаква странна нужда да ти го кажа..
Може би думите ми звучаха объркано за нея.. Може би не подходих както трябва? Реших да не ѝ оставя възможност да ме попита каквото ѝ да било.
-Вярваш ли в свръхестествени неща? -Бързо зададох въпросът си.

Заглавие: Re: Библиотеката Вто Фев 22, 2011 10:04 am

Кали остана изненадана от внезапния въпрос и бързо прехвърли няколко легенди за митични и свърхестествени същества през главата си. От край време беше фенка на всякакви легенди, обчаше да чете исторически хроноки за съществуването на какви ли не митични същества, които уж са съществували и все още съществуват, но дефакто тя не вярваше на нищо от прочетеното. Обичаше да си губи времето с подобни четива, някак разточително и приятно, а и в същото време успяваше да опознае до някъде различните видове създания, които можеше да включи в роман или разказ.
- Имаш предвид като вампири, въпрокаци и такива ли? - попита я тя. - Обичам да чета митология и исторически легенди. От край време съм фенка на славянската митология, знаеш ли че от там прозилизат всички легенди за неживите, които се хранят с човешка кърв и излизат само през ноща и за хората-вълци, които по пълнолуние приемат вълча форма? - продължи да пита русокоската и след това се облегна назад. - Славянската митология е доста богата на подобни същества, да не говорим че именно от нея прозилизат самодивите, русалките, дори зейовете и ведите. Много религии и митологии си приписват тези същества, най-вече легендите за вампири и върколаци, но дефакто те са си от славянката митология и дори са пряко свързани с една не много голяма страна наречена България. - усмихна се тя и след това разтресе глава. Отново бе навлязла в излишни подробности, които другата русокоска едва ли искаше да слуша.
- Да, съжалявам. - засмя се Кали. - Голяма фенка съм на историята и митологията, обичам да чета всякакви легенди за свърхестественото, но не вярвам в него. Не виждам проблем и да вярваш в тях, но бих казала че излишно си затормозяваме и без това трудните животи.

Заглавие: Re: Библиотеката Вто Фев 22, 2011 2:50 pm

Чудесно, ами сега какво щях да й кажа? Не трябваше да си отварям голямата уста! Поех си отново ненужна глътка въздух.
-Виж, Кали.. -Започнах напълно неуверено как трябва да продължа изречението. За миг дори ми се стори, че беше напълно безмислено да го правя, но нещо ме убеждаваше отвътре,че трябва да се доизкажа. Погледнах я, като изражението ми беше напълно сериозно.
-Мисля, че трябва да ти покажа нещо.. Това ще е единствения начин.. -Въздъхнах, след което я погледнах. -Добре, помисли си за нещо.. За някой стар спомен, нещо, което друг не знае. Нещо, което не си ми казвала или на друг..
Знаех колко откачено й звуча. Бях убедена, че това момиче нямаше да иска да се срещне с мен отново. И все пак трябваше да я убедя.. Нямам представа защо, но просто трябва да го направя. Може би щеше да се пази повече, ако знае, че кръвопийците съществуват? Или просто щеше да ме замери с някоя книга и да ми викне "Що за откачено и лудо момиче си ти, Аналейн!", защото аз точно това бих направила на нейно място.