Апартамент 3B

Антъни отвори вратата с ритник,помагайки на Скарлет да влезе вътре след него.Тя се смееше неудържимо,но когато пристъпи в апартамента му,мигом се закова на място и го погледна тъжно.
-Аз не живея тук-каза му тя,вече почти сериозно-Искам да се прибера вкъщи.
Антъни й се усмихна.Тя повтаряше това от мига,в който я бе взел от дискотеката.Беше полу-пияна и говореше небивалици,но главно,че иска да си бъде у дома.
-Мястото ти е тук,при мен-отвърна й простичко,докато й помагаше да събуе обувките си.
Той самият нямаше търпение да свали тези дрехи от гърба си.Беше изхвърлил своите в някаква изоставена кофа за боклук и ги бе запалил веднага след това,в опит да прикрие всички улики.Вече беше почти убеден,че дори самата Скарлет нямаше да си спомня вечерта,камо ли разигралата се ситуация с Фреди.Антъни тайно се надяваше да забрави и случката в двора,където той за малко не беше прекрачил границата.
Скарлет обаче не се усмихна в отговор.Чувстваше се не на място,беше уплашена до смърт и усещаше главата си натежала.Нямаше сили да се дърпа,затова бе тръгнала с Антъни в мига,в който той се бе върнал при нея в дискотеката.Той като че ли само това чакаше,защото я прегърна и я поведе на някъде,а ето,че сега се оказваше в апартамента му.Отново.
Той не й каза нищо,само й помогна да съблече дрехите си,като междувременно свали и своите.
-Не искам-промълви Скарлет,но той само й намигна успокоително.Занесе я в банята,наслждавайки се на топлината на тялото й,на млечно бялата й кожа.Опитваше се да не се заглежда по-обстойно в женските й извивки,защото се страхуваше тя да не го изтълкува грешно.Имаше нещо толкова специално в тази непозната,че мъжът пренебгрегваше вродените си инстикти за нея и сам не можеше да си обясни защо.
Помогна й да се изкъпе,като пусна хладка вода,за да я накара да изтрезнее.Не искаше да я вижда толкова изтормозена,както изглеждаше сега.Изкъпа се с нея и момичето не се възпротиви,даже напротив-подпираше се на него през цялото време и го гледаше почти топло с размътения си поглед.
След това я сложи да си легне.Това беше единственото,от което се нуждаеше.Когато обаче легна до нея и понечи да я прегърне,тя се отдръпна рязко и поклати глава.
-Страх ме е от теб-каза му спокойно,почти по детски-Не те искам близо до себе си.
Пиянството й я караше да говори първото нещо,дошло на ума й.
Антъни се постара да се усмихне,въпреки че суети как нещо го стяга отвътре.
-Стига,ела при мен.
-Не!Ако ти се нуждаеш от мен,аз...аз...не те искам.
Той само кимна.Не знаеше какво да й каже,търсеше начин да я успокои,но не намираше.
-Искам само да те прегърна.Обещавам ти.-гласът му беше мек,загрижен и Скарлет го усети.
Разбра,че нещо в нея се пречупва и кимна.Легна до него,оставяйки го да я притисне силно до себе си.Гърбът й се опря в гърдите му и макар че той излъчваше все така студенина,на нея изведнъж й стана приятно.Заспа почти мигновено,но Антъни я гледа цяла вечер.

Когато отвори очи на сутринта,в стаята нямаше светлина.Дебелите завеси бяха дръпнати плътно,въпреки че часовника на стената сочеше обяд.Скарлет разтърка с юмруци натежелите си клепачи и се прозя звучно.
-Добро утро,поспаливке-гласът му я изплаши и тя подскочи на място,но усети,че ръката му я притиска силно към него и няма къде да падне-Вече се опасявах,че няма да се събудиш.
Скарлет се засмя.
-Малко алкохол не може да ме надвие-каза му нежно.После изведнъж изписка-Защо съм гола?И как за бога стигнахме до тук?
Антъни й се ухили.
-Мога да ти кажа,че снощи правихме бурен секс,ако това искаш да чуеш-Скарлет се смръщи насреща му-Но истината е,че те изкъпах и ти заспа като труп.
Собственото му сравнение за момент го стресна,но се постара да не го показва.Беше прекарал цяла нощ в опити да изясни чувствата и усещанията си към жената до него,но беше безплодно усилие.Беше решил,че трябва да се оттърве от нея,така беше най-безопасно и за двамата,но тя толкова силно го привличаше,че не беше готов да изгуби така лесно това чувство.
-Предполагам,че много ти е харесало,а?-отвърна му закачливо Скарлет.
-Да те нося и да се грижа за теб ли?О,да,много.-сарказмът му я накара да сбърчи носа си и той само я погали нежно по косата-Всъщност просто се радвам,че успях да ти помогна...-и да те защитя от себе си,искаше да каже,но само се усмихна.
-...отново-довърши момичето-Е,казах ли нещо глупаво?
Антъни се замисли.Не,със сигурност не беше нещо глупаво,а нещо ужасно важно-че се страхува от него,че не го иска наблизо.Нещо,кето плашеше самият него.
-Ами да видим-той се изтегна по гръб,уж за да не я гледа,но момичето се надвеси над него-Каза ми,че съм най-красивият мъж,който си виждала и най-талантливият ти партньор...като това последното ми го разказа в пълни подробности!-той се засмя,когато видя погледът й.
-Лъжеш-отвърна момичето,гласът й прозвуча някак студено и той го усети.Надигна се на лакти.
-Така ли?Защо,спомняш ли си нещо?-резките му въпроси я накара да вдигне вежди.Антъни усети,че паниката му я беше озадачила и разбра,че просто се е шегувала.Окопити се,но Скарлет вече беше забелязала промянта.
-Щях да ти обяня,че само те дразня и никога не бих го казала,защото не си-опита се да прозвучи закачливо,но не успя-Защо се стресира така?Случило ли се е нещо?Последното,което си спомням е че излязохме навън,ти ме целуна и...и....не знам,май ми потече кръв.Нататък ми е размътено.-Антъни не отговори,само я погледна изпитателно-Хайде,кажи ми де!Какво има?

-Винаги ужасно бързаш-каза уж обидено момичето,опитвайки се да се дръпне назад-Къде отиде нежността?Любовната игра?Джентълменството?
Антъни се засмя.
-Няма време за това-той я преобърна и тя се озова под него.Лицата им бяха съвсем близо,Скарлет се усмихваше някак прекалено похотливо-Ти вече си гола,а аз...ужасно те искам.
Момичето поклати глава и въпреки че той понечи да я целуне,тя се шмугна под ръцете му и се изправи до леглото.Очевидно не изпитваше особен свян от липсата на дрехи,а само се смееше щастливо.
-Първо искам да ми направиш закуска-издекламира,докато отскачаше настрани,тъй като Антъни вече се бе изправил след нея-После ми купи нещо за подарък-тя му намигна,като изтича до вратата,водеща към хола-А накрая можеш най-учтиво да ми поискаш целувка.Нищо повече!
Антъни се ухили и се затича след нея.Гони я в кръг повече от 20 минути,като тя буташе разни неща по пътя си,за да го накара да се затрудни повече.Въпреки това вродената му ловкост му позволяваше да я преследва неотметнно из тесния апартамент и все пак Скарлет му се изплъзваше на милиметри.
-Мисля,че Супермен е загубил свръхсилата си!-възкликна почти притеснено момичето,но зелените й очи се смееха весело-О не,каква сензация!Той вече не е светкавично бърз!
Антъни чакаше само да се разсее за момент и я настигна ловко,хващайки я през кръста.Обърна я към себе си,усмихвайки се доволно.
-Играта свърши,красавице.
-Това е,защото аз позволих да стане-каза му самодоволно момичето.-Сега можеш да ме целунеш.
Антъни само поклати глава.Той я притисна към себе си и я вдигна,карайки я да сплете крака около кръста му.Занесе я върху кухненската маса,но не й позволи да се отдалечи и на сантиметър от него.
-Спечелих те честно-каза й делово-И сега си моя.И повярвай ми,ще получа много повече от една целувка!
Скарлет въздъхна.
-Нима искаш да кажеш,че току що се преврнах в твоя робиня?-изглежда искрено се забавляваше.
Антъни сви рамене.
-Предпочитам термина любовна играчка.-Скарлет се изкиска.-Но повярвай ми,Супермен винаги е добър с момичетата си.
Тя прехапа устна и той не чака втора покана,а се наведе към нея и жадно впи устните си в нейните.Въпреки това се постара да бъде възможно най-нежен,тъй като не искаше да предизвика инциденти като снощния.Ръцете му се плъзнаха по тялото й,което се извиваше под неговото,искащо,топло,измамно прималиво.Не искаше да бърза,но усещаше,че и неговото нетърпение нараства.
Приливът на адреналин удари и двамата им едновременно и те се вкопчиха по-здраво един в друг.Когато вече наистина се бяха сляли един в друг,Скарлет изкрещя от удоволствие,а Антъни запуши устата й с целувка,борейки се да удържи собствените си щастливи викове.
Усещаше я толкова истинска и толкова негова,че чувството го опиянваше.Мислеше едновременно за кръвта й,но и за тялото й,толкова нежно и красиво,и как идеално си пасваше с неговото.Тя охкаше,огъваше се от удоволствие,докато той само си мечтаеше този момент никога да не свършва.
Не,не,не можеше да си позволи да изгуби такава страст.Страст,която бе дори по-силна от жаждата за кръв.