Апартамент 3B

С помощта на Скарлет, която все пак имаше по-добра познания за града от него, стигнаха до жилищния комплекс, преди самата тя да измръзне. По пътя водеха лек, непринуден разговор, в който се поместваха какви ли не теми и Антъни остана с впечатлението, че за пръв път от доста време намира общ език с някого.
Беше наел скромен апартамент на втория етаж (качиха се по стълбите), който на пръв поглед не впечатляваше с нищо. Това се дължеше на факта, че Антъни нямаше и никога не бе имал, никакви отличаващи вещи. Пълнеше гардероба си с дрехи, лавиците - с книги и понякога си купуваше някоя и друга глезотия, но освен тях нищо друго не издаваше, че тук живее някой. Скарлет забеляза това и се учуди, но предположи, че просто вещите му не са оправени още, затова не коментира гласно.
Антъни я въведе и й каза, че може да се чувства като у дома си. За съжаление, нямаше нищо, с което да я "почерпи", по простата причина, че обикновено не стигаше до там с жертвите си и не се бе сетил да се подсигури с ненужни храни и напитки. Но поне засега нанасянето в нов апартамент оправдаваше липсата на продукти и той смяташе, че няма да навреди на никой, ако по-късно излезе да намери някой денонощен магазин.
- Тук определено е доста... празно - констатира Скарлет, като се намести на дивана и продължи да оглежда мястото.
Антъни се засмя и кимна. Започна да рови в едно малко кашонче и скоро извади бинт и някакъв мехлем, чието име прозвуча на момичето толкова непознато и екзотично, че тя изпита известно недоверие.

Мехлемът я щипеше,но Скарлет успя да запази самообладание и не измрънка нито веднъж.Антъни вниманително се грижеше за раната й и тя усещаше някаква приятна тръпка,докато студените му пръсти се движеха по кожата й.И все пак той още беше ледено студен.Нейните ръце и крака,макар и да бяха премръзнали от студ,вече започваха да си възвръщат нормалната температура,а неговите изобщо не се променяха.
-Готова си-той й се усмихна нежно,връзвайки бинта и се изправи.-И тъй като вече се чувствам ужасно неудобно от факта,че те поканих в напълно празен апартамент,ще изтичам до някой магазин да ни взема нещо вкусно.
Скарлет се ухили.
-Не е необходимо.Аз се чувствам добре и без това.
Антъни й кимна благодарствено,но все пак взе сакото си и бързо излезе.Скарлет остана загледана в затворената врата,а усмивката не слизаше от лицето й.Почуди се какво се случва с нея.Рядко се чувстваше добре в нечия компания,а още по-рядко изпитваше необходимостта да се усмихва или да флиртува.И въпреки това нещо настойчиво я теглеше към Антъни и Скарлет не можеше да определи какво.Когато мъжът напусна стаята,атмосферата някак се промени и момичето изпита смущаващо спокойствие,което накара хормоните й да се поспрат и да продължат нормалния си ритъм.
Антъни се върна светкавично бързо.Макар да не познаваше добре квартала,лесно бе открил денонощен магазин и сега носеше две бутилки вино,шоколадови бонбони и пуканки,сложени в голям зелен плик.
-Надявам се,че обичаш червено вино-промълви той,заключвайки след себе си.
-Разбира се.Аз съм жена,няма как да не го обичам.
Той й се усмихна и извади две чаши,сипвайки кърваво червената течност в тях.Седна при нея на дивана и я погледна в очите.Скарлет усети,че се чувства хипнотизирана и едва успя да отмести поглед.
-Смущавам ли те?-попита я той закачливо.
Тя го погледна с нещо средно между раздразнение и срам.После се ухили.
-Ще трябва да те разочаровам,Супермен.Трудно мога да бъда смутена.
Антъни хареса пламъчето в очите й и игривата нотка в гласа й.
-Нима?Е,Скарлет,още не си видяла на какво съм способен.

Крилсталните чаши издрънчаха звучно, когато се удариха една в друга. Не вдигнаха тост, сякаш все още не беше дошъл момента за подходящ такъв; само се гледаха в очите, докато опитваха червената течност. Скарлет затвори блажено очи, когато усети парливия вкус в гърлото си. Антъни я наблюдаваше със задоволство. Разбира се, виното му се услаждаше, но нищо не можеше да се сравни с вкуса на една друга подобна на цвят течност.
Кръв.
Усети как неволно разширява ноздри, опивайки се от аромана на човешкото същество до него. Положи неимоверни усилия да прогони напрежението от лицето си, преди Скарлет да забележи, че нещо не е наред. Отпи огромна глътна от виното и когато усети, че състоянието му се нормализира, се усмихна.
- Обстановката е подходяща за опознаване. Може би моментът е подходящ да ми разкажеш за детството си, а аз да се правя, че това живо ме интересува.
Скарлет вдигна чашата си и го погледна през нея. Сетне я смъкна до нивото на гърдите си и му каза спокойно:
- Винаги ли си толкова... откровен?
- Само с тези, които ми харесват - сви рамене той. Усмивката му беше станала перманентна, но на момичето му изглеждаше ту нагла, ту омилостивяваща. - Добре, ще се върнем на това по-късно... Впрочем, щом като съм Супермен, това прави ли те Луис Лейн? - попита я Антъни зачакливо.

Скарлет се засмя.Впери поглед в него,облизвайки устни.Антъни я гледаше с неприкрит интерес.
-А ти искаш ли да бъда?-езикът й премина повторно по устните й.Антъни усети как жаждата в него се надига,но играта твърде много му харесваше,за да провали всичко сега.Скарлет въздъхна и махайки с ръка,развали очния контакт.Вампирът с радост усети,че тялото му се отпуска,щом вече не се налагаше да се взира в лицето й-Както и да е,тя е много по-грозна от мен.Ако ще бъда супер герой трябва да съм нещо по-...изтънчено.
Антъни се ухили.
-Като например?Жената чудо?
Скарлет поклати глава.Тя се завъртя,заставайки на четири крака върху дивана и измяука престорено.Антъни се засмя,но поклати глава.
-Какво ще кажеш за батманката тогава?-попита Скарлет,връщайки се в началното си положение.Момчето се замисли,после отново се намръщи.
-Не.Скарлет ти приляга по-добре от всичко друго.
Тя му се усмихна нежно.Отпи още глътка от виното си,наслаждавайки се на парещото усещане от алкохола.Тъй като не беше яла нищо цял ден,още първата чаша вино й дойде много.
-Е,ще ми разказваш или какво?-попита я нетърпеливо Антъни,оставяйки своята чаша настрани.
Червените й устни се сцупиха и тя поклати глава.
-Не съм в настроение да говоря за проблемите си.Предпочитам да правим нещо по-забавно,тези приказки просто ме отегчават.Да играем!
Той с удоволствие установи колко красиво светеха очите й.Едновременно излъчваха детска невинност и похот,някаква невероятна смесица,която го караше да се взира в нея непрестанно.

Непринудената й очарователност го забавляваше, но сега изпита известно смущение, което му се случваше наистина рядко. Струваше се му се, че не разбира напълно смисъла на думите й, затова я погледна с известно недоверие. Скарлет забеляза тази му реакция и избухна в смях. Антъни се поотпусна.
- Какво разбираш под игра? - попита той и остави чашата си на страна, защото имаше чувството, че въодушевлението на момичето може скоро да прелее.
- Игра като игра - обясни развелесело Скарлет. - Като тези, които играеш като малък... но за по-възрастни.
- Правил съм много неща като малък - подхвърли Антъни, а Скарлет извъртя очи.
- Разбирам, че трябва да си чешеш егото постоянно, но не очаквай и аз да го правя - каза тя престорено сърдито.
- Добре, добре - съгласи се вампира, - казвай за тази твоя игра.

Тя му се ухили доволно.
-Някога чувал ли си за Истина или предизвикателство?
Антъни я погледна с нескрита изненада.
-Шегуваш се,нали?-той се засмя,поклащайки глава-Играех тази игра,когато бях на...9,вероятно.
Скарлет нацупи устни и скръсти ръце пред гърдите си.Обърна глава,за да придаде по-голяма тежест на действията си.
-Щом не искаш,добре.Това щеше да е идеална възможност да се опознаем,но след като намираш идейте ми за детински,разбирам.Няма да играем,г-н Аз-не-знам-как-да-се-забавлявам.
Антъни въздъхна.Той се премести малко по-близо до нея и я погали по рамото.
-Не исках да те обидя,Скарлет.-промълви спокойно той,плъзгайки пръстите си към врата й.Тя се завъртя към него,взирайки се в очите му.Лицата им бяха толкова близо едно до друго,че той почти можеше да се усети дъха й.Топлата й кръв,чийто мирис сега усещаше по-силно от всякога,го изкушаваше и за момент той усети,че може да изгуби контрол.Момичето обаче продължаваше да му се усмихва,а воднистите й очи светеха игриво срещу него.Ръката му се беше спряла на тила й,но тя очевидно нямаше нищо против да е там.
Облиза устни и се засмя срещу него.
-Това значи ли,че ще играеш с мен?И без това само ме разпитваш.Това ще ти даде идеална възможност да получиш необходимата информация.
Антъни се отдръпна от нея и кимна примирено.С радост усети,че успя да се поотпусне и да наподоби усмивка.
-Добре,добре,предавам се.Не може да ти откаже човек.
Скарлет се усмихна доволно,отмятайки косата си назад.Вреден навик,който имаше още от малка.
-И само за сведения-добави Антъни-Знам как да се забавлявам.
Тя го погледна дяволито.
-Докажи го.-каза му,хапейки долната си устна.

Усмивката не слизаше от устните му, но той изпита известно смущение. Вярно, беше играл тази игра като малък, но това беше преди... толкова много време. Скарлет явно забеляза това, защото се пресегна и ловко развърза вратовръзката му. Остави я до себе си внимателно и му хвърли поглед, който казваше закачливо: "По-късно може и да ни потрябва."
- Беше прекалено... спретнат - обясни Скарлет с невинна усмивчица.
Вампирът не продума, ами прокара ръка през косата си и след това я разроши. Резултатът беше много комичен и Антъни предпочиташе да не мисли за него, а каза на глас:
- Това достатъчно неспретнато ли е за нашата Игра? - попита, натъртвайки на последната дума, без да й придава подигравателно значение.
Тя се отдръпна и го огледа престорено критично.
- Мисля... да, достатъчно добре е - обяви накрая. - Ще започваме ли вече?

Антъни кимна утвръдително и Скарлет се усмихна доволно.
-Аз започвам.-обяви тя.Скръсти ръце пред гърдите си и го погледна изпитателно-Истина или предизвикателство?
Антъни се замисли за момент,вглеждайки се в лицето й.Игривите й очи и живите й устни сякаш го подтикваха да избере предизвикателството,но не знаеше каква лудост се върти в главата й.Въздъхна,разваляйки очния контакт и промълви:
-Истината.
Скарлет сцупи устни сърдито,но тъй като не можеше да въздейства върху избора му,се примири.Отметна глава назад,сякаш мислеше няколко секунди.
-Е,добре.Мислех,че си по-смел все пак.-каза тя някак разочаровано.Антъни я изгледа с насмешка.
-Сега започваме,Скарлет.Бъди търпелива.
Големите й зелени очи го погледнаха с копнеж,а устните й се извиха в лека усмивка.
-Добре тогава.Въпреки че трябва да отбележа,че Супермен трябва да е по-смел и да не се страхува от предизвикателства.
Вампирът се засмя.
-Аз не се страхувам.Просто още не съм достатъчно пиян,за да изпълнявам лудите ти желания.
-Хей!-тя обидено го тупна по рамото,въпреки че не можеше да сдържи смеха си-Може и да не са луди.Може пък да ти харесат-тя му намигна закачливо.
Антъни се ухили,приближавайки се по-близо до нея.Скарлет обаче сложи ръка на гърдите му и се усмихна похотливо.
-Съжалявам.Още не си си заслужил такава близост.
-Ау-Антъни се отмести малко назад и я погледна-Не бъди груба с мен,Скарлет.Знаеш как е,накрая Супермен винаги получава момичето.
Тя се засмя,кимайки доволно и въздъхна.
-Е,добре,стига празни приказки.Кажи ми истината...колко пъти си се влюбвал до сега?

Скарлет му се усмихна дяволито,сядайки малко по-блзио до него.Едната й ръка докосна коляното му,докато другата се зарови в косата му.Лицето й се приближаваше до неговото и той усети топлия й дъх.Ароматът й го зашемети.Сладкият й парфюм нахлуваше в ноздрите му,но мирисът на кръвта й беше по-силен от всичко.Големите й воднисти очи го гледаха настойчиво и пламенно,а езикът й съвсем леко се плъзгаше по червените й устни.Ръката й се придвижи по крака му през корема към гърдите му и пръстите й ловко откопчаха най-горното му копче.Плъзна показалеца си по студените му гърди,измърквайки доволно.Той през цялото време стоеше неподвижен,но беше стиснал зъби,за да подтисне порива си.
-Сигурен ли си,че искаш това?-попита го,доближавайки устните си до ухото му.
Той просто кимна.Не знаеше дали е способен да мръдне повече без да я нарани.Не че смяташе да я остави жива,просто твърде много му харесваше да си играят
Скарлет се усмихна едва едва и го целуна лекичко по ухото,карайки го да изтръпне.Единият й крак се преметна през неговите,а тялото й настойчиво се оттърка в неговото.Той усети допирът на кожата й и сякаш виждаше как кръвта й пулсира във вените.Изви врат назад,за да устои на изкушението.
Лицето й се появи пред неговото.Ръката й се беше плъзнала под ризата му и галеше стегантия му корем.Въпреки това панталонът му си оставаше все така здраво закопчан.Тя го целуна съвсем леко по слепоочието,а след това проследи пътя до устните му само с целувки.Той стоеше вдървен под нея,без да помръдва.Топлината й го опияняваше и усещаше как губи самоконтрола си.
Изведнъж устните й намериха неговите,вплитайки се в идеална целувка.Ръцете й хванаха тила му и го притиснаха все повече,макар че и да не бяха там,Антъни нямаше да помръдне.Езикът й нежно погали долната му устна преди да се втурне в устата му,търсейки неговия.Антъни усети как е обвил талията й с ръцете си,без дори да си го е помислил.В един момент просто сякаш видя петно и можеше да разпознае единствено мирисът на топлата й кръв.

Самоконтролът му му се изплъзваше като прашинки между пръстите. Едва ли щеше да се удържи още дълго и тогава вечерта нямаше да завърши добре. Поне за нея. Ако въобще можеше да разсъждава в този момент, щеше да си помисли, че отдавна не се е забавлявал така. Щеше да е жалко да приключи толкова бързо.
Опита се да я отблъсне, но с изненада установи, че не може. Не че не беше достатъчно силен, просто не можеше. Нещо го спираше. От друга страна, нейната настоятелност (която по настоящем прокарваше ноктите си по гърба му през ризата) беше замайваща. Преди да се опомни, ръцете му вече шареха по тялото й. Мирисът й беше толкова влудяващ, че той несъзнателно плъзна зъби по врата й, но само толкова, колкото Скарлет да изстене от удоволствие.
Започна да си повтаря, че може да стане твърде грозно и кърваво, ако продължат и той се изпусне, но думите преминаваха през главата му като куршуми. Бяха прекалено бързи, че да се съсредоточи върху тях, докато Скралет му причиняваше световъртеж. От една страна беше психическата болка от усилието да не я убие, тук и сега, в този момент; от друга - желанието му да има. Отдавна не беше прекарвал нощта с жена, която наистина да харесва...


Някъде много, много далеч будилникът иззвъня. Антъни не помнеше да го е навивал, но може би се е подготвил от рано за бъдещото си работно място. Скарлет спеше до него и това, което го учуди бе, че никъде не видя и капчица кръв. Поздрави се мислено за въздържанието и отиде в кухнята, но се сети, че няма какво да предложи на Скарлет за закуска. Е, нищо, щеше да излезе и да вземе нещо. Сети се, че вероятно слънцето вече беше изгряло. Това проваляше плановете. Или да закусят с вино. Какво по-хубаво?
Отвори лаптопа си и видя, че е получил и-мейл от бъдещата си шефка. Да, получавал мястото, би било хубаво да започне възможно най-скоро, имало някаква грипна епидемия. Антъни се усмихна доволно. Беше намерил мястото си в градчето, макар че нямаше представа за колко дълго.
Не знаеше кога Скарлет ще се събуди, но се надяваше да не направи нещо глупаво, като например да дръпне плътните завеси. Затова трябваше да е все около нея и да измисля глупави оправдания, за които бе по-добре да започне да мисли от сега.

Подсвиркването отново започна. С малко напрягане, човек щеше да го чуе и през пуснат телевизор. Макар мелодията да беше жизнерадостна, никой не обичаше да вижда г-н Сметкович наоколо. Действаше неприятно на нервите.
А сега се беше запътил към апартамент 3В. Наближавайки врата, започна да подсвирква все по-силно, докато не спря пред табелката, оповестяваща, че е стигнал точното място.
Почука три пъти, но доста настоятелно. След това додаде, за да няма никакви съмнения:
- Господин Сметкович, за наема.

Антъни побърза да отвори, преди думкането по вратата да събуди Скарлет. Всичко в полезрението му беше замъглено от огромното туловище на мъжа пред него. Антъни порови в паметта си и се сети, че това е Алексей Сметкович, Домоуправителя.
Понечи да се ръкува с него, но се отказа. Погледът на руснака беше достатъчен, за да разбере, че не тук за излишни лигавщини.
- Добър ден, господин Кенъм - все пак поздрави той. Явно имаше нещо около Антъни, което го караше да бъде малко по-любезен. Вампирът се сещаше точно какво, но потисна изкушението да оголи острите си зъби. - Доста е тъмничко - отбеляза Домоуправителя.
- Да, е, знаете как е - отвърна другият мъж. Господин Сметкович не знаеше. Но не сметна за нужно да бъде чак толкова любезен.
- Наема - напомни невинно.
- Разбира се, разбира се - отвърна Антъни и се обърна към стаята. В първият момент не можа да се сети къде е отделил парите за наема, но после нещо му светна. "Изчакайте само момент". Влезе на пръсти в стаята, където слуха му долови ритмичното дишане на Скарлет и отвори едно чекмедже. Парите бяха вътре - преброени и приготвени.
Върна се и ги връчи на господин Сметкович, който с усмивка зачерта апартамент 3В от списъка си за този месец.
- До следващият път - промърмори, докато се насочваше към асансьорите.

Скарлет отвори бавно очи,протягайки се доволно.Усещаше главата си малко тежка от предишната вечер,но тъй като бе добре привикнала към махмурлука,изобщо не й обърна внимание.Оглеждайки се около себе си,малко се поуплаши.Беше в нечие чуждо легло,при това без каквито и да било дрехи.Семпло обзаведената спалня й беше напълно непозната.Подскочи и се разсъни по-бързо отколкото бе очаквала.
Постепенно,търкайки уморено слепоочията си,успя да възвърне спомените си от миналата вечер-Антъни,който я беше намерил на пътя,после домът му,виното,сексът...Мислейки си за последното тя се усмихна доволно на себе си.В друга ситуация вероятно би се засрамила,но усещането за удоволствието,което й двамата очевидно бяха изпитали,все още не беше изчезнало напълно.Огледа се наоколо и виждайки бельото си, набързо го сложи.Бялата му риза стоеше на земята и тя я облече без дори да се замисля.Тя ухаеше на парфюмът му,който за миг я замъгли.Прокара пръсти през заплетената си коса,но виждайки,че няма смисъл просто я остави така.
Измъкна се от леглото напълно безшумно.Когато пръстите й докоснаха студеният под,цялото й тяло настръхна.Помисли си дали да не се върне обратно в топлите завивки и да повика Антъни при себе си.Но пък толкова искаше да го изненада в гръб!
Тръгна към съседната стая,без да знае коя е тя.Оказа се холът,който тя добре познаваше.Антъни стоеше пред бюрото си с отворен лаптоп и заинтригувано четеше нещо.
Скарлет се облегна на рамката на вратата,наблюдавайки го за момент.Усмихна се на себе си,радвайки се на късмета си да срещне толкова привлекателен мъж.
-Добро утро,Супермен-каза му с мъркащ глас.Погледът му веднага се обърна към нея,а по съвършените му устни се разля усмивка.
-Добро утро и на теб,Скарлет.-той се изправи-Виждам,че харесваш ризата ми.
Тя направи няколко крачки към него с предизвикателен поглед.
-И леглото ти харесвам-отвърна му спокойно.Когато стигна до него повдигна глава,за да срещне погледа му-И други неща също така...-смигна му развеселено,облизвайки устни.

Първият му импулс беше да се наведе и да я целуне, но се възпря на време. Дори не бяха закусвали още... А! Закуската.
- Май няма да има закуска в леглото, понеже няма какво да ти сервирам. - Усмихна й се извинително. - Освен някакви жалки остатъци от чипс. И вино, разбира се.
- Сериозно? Предлагаш ми да пия вино? В леглото ти.
- Не, разбира се, трудно се пере - ужаси се мъжът на шега и Скарлет се изкикоти.
- Нима Супермен го е страх от няколко петна? - подразни го и опря ръце на гърдите му.
Антъни не отговори. Само хвана ръцете й и ги отдръпна от себе си. Тя го погледна неразбиращо, но усмивката му разсея мислите й.
- Може би в крайна сметка е добра идея да се върнеш в леглото. Ще донеса чаши. Имаме повод. - Скарлет вдигна вежди и той побърза да поясни. - Официално съм назначен на работа.
Антъни разпери ръце, с което казваше "чакам си поздравленията". Скарлет реши, че няма да му достави това удоволствие. Завъртя се и се запъти към спалнята, като каза:
- Наистина са те взели? А пишеши ли в CV-то ти, че имаш проблем с егото.
Голите й крака привлякога погледа му. А когато се плъзна по-нагоре... Тя влезе в спалнята и Антъни реши да не губи време, затова отвори шкафа и измъкна две чисти чаши. Нямаше представа каква е била съдбата на двете от предната нощ, но те никъде не се виждаха. Хвана ги между пръстите на едната си ръка, а с другата взе виното. Докато вършеше това, обясняваше на висок глас, за да може Скарлет да чува в другата стая:
- В педиатрията ни взимат само с голямо его. Нали разбираш, заради малките пациенти. Нещата се балансират по този начин.

Скарлет се засмя на последните му думи,отпускайки се по корем върху мекото му легло.Завивките бяха в пълен безпорядък,затова тя просто ги изрита в долната част,без да обръща внимание дали са смачкани или не.Когато Антъни влезе в стаята не можа да не се усмихне при вида на тялото й.Изкушаваше го със самото си присъствие.
-Закуската е сервирана-обяви той,настанявайки се до нея,само че по гръб.Наля й вино,подавайки й чашата.Скарлет отпи със задоволство,но бързо му я даде обратно.
-Знаеш ли,някои хора ще ни нарекат пияници.-каза му,въртейки кичур коса между пръстите си.
Антъни поклати глава.
-Битови алкохолици-това е термина-той се ухили,а тя извъртя очи с досада.
-Внимавай,Супермен,самочувствието ти може да ме убие.Ако продължава да се уголемява скоро ще ме изхвърли през прозореца.
Той придоби сериозно изражение за момент.После повдигна едната си вежда развеселено.
-Не искаме това да става,нали,Скарлет?
Тя му кимна,намигайки закачливо.Въздъхна тежко.
-Е,какво ще правиш днес?-попита го усмихнато.
Антъни сви рамене.Часовникът на шкафчето му сочеше 11 и половина.Още беше твърде рано,за да излиза навън.
-Предполагам,че нищо.По-късно може и да намина през болницата,но иначе денят ми е свободен.Защо,предлагаш ли нещо?
Скарлет се засмя.
-А искаш ли да ти предложа?
Той се приближи малко към нея,плъзгайки ръка по гърба й.
-Ако е така,какво?
Тя се ухили,бутайки го с пръст в гърдите.
-Тогава ще си останеш само с желанието.Трябва да се прибера по някое време вероятно,а и довечера съм на смяна.
Антъни я погледна заинтригувано.
-Нима работиш?
Устните й се сцупиха недоволно.
-Защо си толкова шокиран?
-Не,извинявай.Просто не очаквах.Къде работиш?
-В една дискотека,в центъра.Долнопробна е,но има много клиенти заради евтините питиета.А за мен е добре дошло-повече хора,повече бакшиши.
Антъни се усмихна.
-И какво правиш там?
Скарлет го погледна спокойно,а устните й се извиха в усмивка.
-Танцувам.За пари.
-Е-той сви рамене-Това би обяснило много неща от снощи.
Тя го удари леко по рамото,цупейки устни.Антъни си помисли,че тази физиономия много й отиваше.
-Много си сладка като се ядосаш-каза й нежно,придърпвайки я към себе си.Ароматът й вече беше твърде силен,за да устои.
-Благодаря,Супермен.И само за сведение-правя питиета зад бара.Не съм чак толкова жалка!
Антъни се ухили,прокарвайки пръсти през косата й.

- В такъв случай може и да дойда, за да ми забъркаш нещо специално - предложи мъжът.
- Как не! И да ме разсейваш постоянно. Ще объркаш клиантелата и ще остана без работа. - Каза го толкова сериозно, че Антъни го напуши смях. Потъна във възглавницата и се хвана за корема, докато се хилеше. Скарлет го гледаше невярващо с големите си очи и се опитваше да спре усмивката си.
- Поне ще имаш един сигурен клиент - утеши я той и преди да разбере какво става, Скарлет стовари една възглавница върху му. - Това беше много нечестно! - изхриптя той отдолу и избута възглавница. Русата й коса се развълнува, когато тя се закикоти.
- Мисля, че Супермен откри новия си най-голям враг - отбеляза през смях, сочейки възглавницата.

-Внимавай,Скарлет-заплаши я през смях Антъни-Много съм добър в това да правя от съюзниците врагове.
Момичето го погледна заинтригувано.
-Нима искаш да кажеш,че аз и страшната ти възглавница сме се обединили срещу теб?-тя отвори уста престорено сякаш туко що беше разбрала най-страшната тайна.
Антъни се ухили.
-Бързо схващаш.А казват,че русите жени били по-...бавнички от останалите.
Скарлет се нацупи,ококрвайки очи.Този път по изражението й се четеше истинска обида.
-Благодаря ти,Антъни.-промърмори тя и побърза да му обърне гръб.Погледът й се спря на тежките завеси на прозорците,които не допускаха и лъч светлина да надникне в стаята.Смръщи се.И двамата имаха нужда от топлината на слънцето.Точно когато провеси краката си през леглото и понечи да стане усети как ръцете му се обвиват около талията й и я дърпат обратно на леглото.Той я подпря на гърдите си,вдигайки брадичката й към него,така че да срещне погледа й.
-Не исках да те обидя,Скарлет-каза й нежно-Ти определено си...фантастична.-той й намигна и въпреки че не искаше, тя се усмихна-Е-добави той,свивайки рамене-разбира се това е цяло чудо за твоя пол!
Скарлет изпуфка,бутайки го от себе си.Беше й трудно да е освободи от хватката му не защото той я държеше твърде силно,просто защото вътрешно не искаше да го прави.Харесваше й да го дразни и да се прави на сърдита-така го караше да я държи по-близо до себе си.А на нея й беше ужасно приятно в прегръдката му въпреки студената му кожа и странното му излъчване.
-Недей -той стегна леко ръце около нея,принуждавайки я да се кротне-И спри да бягаш.Няма защо да се опитваш да се отдалечаваш от мен,аз ще те върна обратно.
Скарлет се усмихна,хапейки долната си устна.
-Мисля,че туко що призна,че ме харесваш-каза му,впивайки зелените си очи в него.

Антъни й отговори с тънка, многозначителна усмивка. Пресегна се и прибра един кичур коса зад ухото й.
- Може би - каза простичко. Фразата остана прикована между погледите им дълго време. Накрая мъжът развали очния контакт и погледна към календара, който беше останал от предишния собственик и висеше самотно на стената. Беше му направило впечатление нещо около датата, нещо, което беше чул или видял някъде, но му убягваше от паметта.
- Много бързо ме забрави - каза Скарлет, като забеляза погледа му.
Антъни й се извини с поглед.
- Просто се чудех какво има днес, защото май от болницата ми споменаха, че работата на единайсти се удвоява.
- О, това ли - възкликна тя, но в гласа й се долови разочарование. - Ще има фойерверки на площада.

-По какъв случай?-попита заинтригувано Антъни,вглеждайки се в нея.
-Наричат я Нощта на Седмината и се празнува всяка година на 11 март-обясни спокойно Скарлет-Местните разказват някаква глупава легенда за това как Смъртта се появила преди години на тази дата и отнела смъртта на седмина братя.Историята е изцяло измислена,за да плаши децата,вероятно.Хората в този град просто си търсят повод за почерпка!
Мъжът се усмихна на думите й.
-Откъде знаеш толкова много за града?-попита я.
-Интересувам се от история като цяло...и от митология.Затова съм се разравяла из старите архиви на библиотеката.
-Нима?-той я погледна-И какво още откри там?
Момичето махна с ръка,свивайки рамене.
-Всякакви глупости.Нищо,което да те заинтересува,сигурна съм
-О,хайде,моля те,сподели с мен някоя легенда.-Антъни се опита да наподоби умолителен поглед,който почти никога не се налагаше да използва.Той самият като вампир нямаше нищо да се моли,хората му се подчиняваха безусловно.
-Е,добре-Скарлет се намести по удобно-Но да не мрънкаш после,че съм те отегчила до смърт.
-Няма,обещавам.-засмя се момчето-Хайде,казвай.
-Ами всъщност,много от книгите разказват,че Хармъни е град,в който можеше да срещнеш...всякакви митологични същества,които според съвремените хора са пълна измислици.През годините,тъй като това е един стар град,много хора са записвали странни случаи на убийства,ухапвания.Дори е имало периоди,в които жители са умирали всяко денонощие.Всяка смърт е била определяна от полицията като инцидент,но нещата не са били съвсем така.Очевидци на намирането на труповете разказват по-късно,че много от тях са били с източена кръв,други са били с откъснати крайници-неща,които обикновено не се случват "инцидентно".Има журналисти,които по мое мнение са били твърде любопитни,които са се задълбочили много в тези изследвания.Повечето от тях са стигнали до един и същи извод-в града имало свръхестествени демонични същества,които са били известни на хората още от митологията.В Източна Европа ги наричат "упири",защото така ги кръстили славянските народи,но в днешно време се наричат вампири.Другата група същества,които се появявали според тези журналисти,само в седмицата на пълнолунието били върколаците.-Скарлет замълча за момент,виждайки умисления му поглед-Но и двамата знаем,че това са пълни глупости,Супермен.Реалният свят не крие чак такива опасности!

През цялото време Антъни я слушаше напрегнато и съсредоточено. И да беше забелязала, тя вероятно го бе отдала на престорена заинтересованост, с която вероятно целеше да не я обиди. Но не това беше целта на вампира, който беше попил и преповторил в ума си всяка нейна дума. Опастността за момент изглеждаше толкова материална и Антъни си помисли, че Скарлет може да види истината, изписана на лицето му. За негово щастие, тя бе погълната от думите си и не даде вид да е видяла нищо от тревогата му, а последните й думи съвсем го накара да се отпусне.
- Малката Скарлет чете доста, а?
Тя го погледна на кръв и той побърза да вдигне ръце в знак на помирение.
- Само се шегувах.
- Все едно. - Тя видимо поомекна. - Както казах, светът си е достатъчно безопасен, че да се измислят тези истории.
- Сигурна ли си? Аз съм много опасен.
Скарлет го погледна изпод вежди.
- Разбира се - отвърна саркастично тя. - Само ми дай една възглавница и ще те обеззоръжа.
- Само защото ще ти позволя да го направиш - подразни я Антъни. - Супермен не е груб с жените.
Русокосата завъртя очи.
- Май почта съвсем да се вживяваш - подхвърли и се засмя на физиономията му.
- Добре, умнице, предавам се - каза той. - Аз също се увличам по митологията - допълни, като подбираше внимателно думите си. Помисли си дали да не й разкаже нещо от личен опит замаскирано като легенда, но реши, че не е безопасно. Можеше без да иска да се издаде. - Капи, баншита, свръхестествени животни... супергерои. Такива неща.
- Просто не можеш да се сдържиш - промърмори Скарлет. - Аз все пак смятам вампирите за най-интересни.
- Кръвопийството те привлича? Знаеш ли, че има секти, чийто членове си присаждат изкуствени "вампирски" зъби и се хапят? Може да си им почетен член.
- Много смешно.
- Добре. Ето ти е един факт: митовете, че вампирите могат да се превръщат във вампири произлиза от испанските конкистадори в Централна и Северна Америка, които се натъкват на прилепи-кръвопийци.
Антъни си лепна самодоволна усмивка, а Скарлет изсумтя, което трябваше да замести саркастичното "Страшен умник си".
- Отношението ти е недопустимо. Трябва да бъдеш наказана - произнесе се вампирът и я смушка леко в ребрата, така че да не й причини болка. Тя го зяпна невярващо и каза, кикотейки се:
- Не мога да повярвам, че го направи.

-Предполагам,че това ме прави пълен с изненади,мис аз-харесвам-кръвопийци-той й намигна,отдръпвайки се от нея.
Скарлет сцупи устни,поклащайки глава.
-Няма да се хвана на това.Искаш да ме предизвикаш.
Антъни й намигна ухилено.
-И ако е така,какво?-попита я през смях,гледайки я как се разкъсва между това да се хвърли към него и да се държи подобаващо.
-Ако е така,Супермен,трябва много да се пазиш-тя подскочи към него толкова рязко,че дори Антъни трудно успя да предотврати сблъсъка им.Едва успя да се помести в страни,но едната ръка на Скарлет го улови за рамото.Тя отново посегна към него,но този път пръстите й потърсиха корема му,гъделичкайки го леко.За щастие Антъни отдавна не изпитваше гъдел и жалките й опити не му действаха изобщо.Тя обаче изглежда се забавляваше и той реши,че може да я остави на върха за още малко.
Скарлет искрено се наслаждаваше на възможността да е близо до Антъни,а същевременно с това й беше приятно поне веднъж да е щастлива.В последно време животът й беше само мизерия и ужас и тези моменти бяха добре дошли.Принуди го да легне по гръб и преметна краката си около кръста му,така че да се намира върху него.Усмихна му се,хапейки долната си устна и се наведе към него.За момент Антъни си помисли,че ще го целуне,но главата й се насочи към врата му и той усети как тя го захапва първо леко,а после малко по-силно,карайки цялото му тяло да изтръпне.
-След като ще пия нечия кръв...-тя се засмя-Нека поне да е твоята!
Антъни за момент усети драматичността на ситуацията,въпреки че самата Скарлет изобщо не осъзнаваше какво може да значат думите й.Той само поклати глава,връщайки си щастливата усмивка на лицето и хвана ръцете й,вдигайки я нагоре.Вгледа се в очите й.Топлите й крака се оттъркваха в кожата му и той можеше да усети кръвта й във вените.
-Внимавай,Скарлет,аз може да не искам да бъда ухапан-каза й загъдачно.
-О,Антъни,да си ме чул да те питам?-тя се ухили,отблъсквайки ръцете му и се наведе към него.Този път не посегна към врата му,нито към устните му.Просто остави телата им да се докосват,а тя примамливо хапеше устни точно пред очите му.
Преди да осъзнае какво става,той вече беше обърнал положението и се намираше върху нея.Краката й бяха плътно обвити около кръста му,а ноктите й съвсем нежно се спускаха по гърдите му.
-Харесва ми как ме предизвикваш,Скарлет.Малко жени успяват да ми влязат под кожата.
Момичето се усмихна,прокарвайки език по устните си.Едната й ръка го хвана за тила,карайки го да се притисне плътно към нея.
-Още нищо не си видял,Антъни-прошепна тихо в ухото му,но още преди да си е поела дъх устните му намериха нейните,карайки я да простене от удоволствие.

Мъжът се претърколи върху нея и я притисна с тялото си. Пред очите му засвяткаха предупредителни светлини и той предпочете да затвори клепачи. Зъбите му одраскаха кожата й. Тя простена тихичко...

Антъни заста пред огледалото и провери възела на вратовръзката си. По костюмът му нямаше нито една прашинка, а косата му беше идеално пригладена. Ако не беше самодоволната усмивка, едва ли някой щеше да предположи, че току-що е имал преживявания, окачествими като интимни със Скарлет. В момента тя беше в банята и си взимаше душ и Антъни се възползва от отсъствието й, за да надникне през прозореца и за негов късмет, слънцето вече се бе скрило. Той погледна часовника си; не беше толкова късно, но за март бе нормално по това време да се смрачава.
Скоро блондинката излезе от банята (когато отвори вратата, Антъни зърна изпаренията вътре), завита с хавлиена кърпа. Подсушаваше косата си, но мъжът плъзна поглед по дългите й крака, по които все още се стичаха лениви капчици.
- Ще отида до болницата, а после ще мина да ти смутя клиентелата - каза Антъни. - Как му беше името?
- "Q" - повтори за сетен път тя. - Гледай да не го объркаш с "P" или "Z" надолу по улицата.
- Разбира се - ухили се вампирът. - Сега... нали не си от тези момичета, които се оправят с часове, защото работното време обикновено се помества в някакви рамки.
Тя го погледна намръщено.
- След секунда съм готова. Нямам какво друго да облека, освен вчерашните си дрехи. - Тя се ухили и му намигна. - Добре, че са цели.
Двадесет минути по-късно двамата напуснаха сградата с уговорката да се видят по-късно за още някой суперменски подвиг.

Музиката беше прекалено силна. Чудно как никой досега не се бе оплакал. Домоуправителят се насочи към апартамента, от който струеше музиката и заблъска ядно по вратата. Щеше да бъде достатъчно настоятелен, въпреки че се съмняваше някой да го чува в момента.