Апартамент 2B

Рае се прибра и хвърли ключовете си някъде. Чу издрънчаването им, но не се огледа. Знаеше, че на сутринта ще съжалява, докато ги търси, псувайки. Метна якето си на закачалката и се насочи право към хладилника. На вратата беше залепена бележка, вероятно от Емили, но Рае предположи, че не е била докрай изтрезняла, защото нищо не й се разчиташе. Впрочем, тя дали си беше вкъщи? Вероятно не, реши момичето и отвори хладилника. Беше отчайващо празен. Имаше бутилка мляко, което се оказа развалено, няколко останали блокчета натурален шоколад и нещо, което преди е претендирало за названието "домат". Момичето сви рамене и захапа едно блокче шоколад. Беше й достатъчно.

Взе си бърз душ. Когато излезе, краката й оставяха мокри следи по пода. Подсуши косата си с кърпа и навлече някакви дрехи набързо. Отпусна се на дивана и хвана дистанционото, но превъртането на каналите я отегчи и тя изключи телевизора. Остана загледана в черния екран.

Тъй като от първия до втория етаж нямаше смисъл да взима асансьор, господин Сметкович се качи по стълбите, но бързо съжали. Беше вече на втората врата на етажа, която трябваше да посети, а се потеше обилно, а дишането му беше учестено и накъсано.
Почака малко, докато се нормализира и чак тогава почука на вратата.

Рае се захили, гледайки давещата се Емили.
- Следващият път не бързай толкова да пиеш - подхвърли и тупна краката си на масата. Лош навик, но на кого ли му пукаше? Тъкмо го стори, когато на вратата се почука.
Емили беше отишла в другата стая, вероятно да промие вкуса от млякото с нещо. Рае реши, че по-късно ще се поинтересува и се надигна от дивана.
Отвори вратата и видя на прага й Домоуправителя, който за пореден път изглеждаше комично.
- Добър ден, господин Сметкович - поздрави го момичето ухилено.
В отговор получи само сумтене.
- За наема - обяви мъжът, сякаш това не се подразбираше.
- Един момент - каза Рае и отиде в кухнята. С Емили държаха един буркан, надписан с разкривени букви "Наем", в който всяка оставяше своята част, когато я събереше. Никога не ползваха тези пари за глупости, така че винаги си плащаха съвестно и на време.
Върна се с парите в ръка и ги подаде на Домоуправителя.
- Заповядайте, г-н Сметкович.
Очите му светнаха. Той извади дебелата тетрадка, която си водеше и няколко ловки движения, задраска апартамент 2В. Преброи парите, свери сумата и си я записа, след което ги пъхна в джоба си.
- Довиждане, госпожице. До другия месец - каза на тръгване. Настроението му се възвръщаше.

Рае издуха цигарения дим в пространството и се загледа в него.
- Довечера са фойерверките - промълви. На никого не му беше позволено да забравя за празника, навсякъде се говореше за него. По радиото често напомняха за събитието, което щеше да се разиграе довечера на площада. Рае все още не знаеше как се чувства в това отношение. Никак не й се ходеше, макар че и преди беше присъствала и знаеше какво зрелище е, но цялата тази масовост не й се нравеше.
Колебанията й се задълбочаваха, колкото повече мислеше, затова тя реши да остави Емили да реши.
- Ходи ли ти се? - попита.

Алексей продължи към другата врата, стоварвайки тежко ходилата си по земята. Стъпките му отекваха така, че дори наемателите на последните етажи сигурно го чуваха. Той си мърмореше нещо неясно под нос, забил поглед в ситния си почерк. Опитваше се да разчете името на наематилети от 2В, но не му вървеше особено. Накрая реши, че не е толкова важно как ще се обърне към тях, защото така и така не ги знае колко дълго ще се задържат. Защо да си товари паметта?
Пръстите му забарабаниха по вратата.