Любими цитати.

Заглавие: Любими цитати. Съб Фев 12, 2011 2:36 pm

Имате ли си любим цитат от някоя книга?

Заглавие: Re: Любими цитати. Вто Фев 15, 2011 12:04 pm

'Министерството падна. Скримджър е мъртъв. Те идват.'
- хари потър 7.

Заглавие: Re: Любими цитати. Вто Фев 15, 2011 3:15 pm

-Лепка. Пета степен. Супер неготин.
-Афродита, на какъв език говориш?
-На тинейджърски. Характерен за висшето общество. И ти можеш да го говориш с малко повече въображение и няколко истински псувни.
-Бог да ми е на помощ - измърморих аз. -И с теб ли се държеше собственически?
-Точно това ти казах.

Училище за вампири: книга 6 Изкушена.

Заглавие: Re: Любими цитати. Вто Фев 15, 2011 3:20 pm

— Октомври — ахна той. — Боже мой, така обичам
октомврийските вечери, да ги поглъщам, да ги вдишвам, да усещам миризмата им. Да, наистина месецът е шантав и тъжен. Светът пламва през октомври. И си мислиш за всички мъртви, които няма да видиш никога вече.
~ Литературна схватка, Рей Бредбъри

Някой винаги очаква някого, който пък никога не се прибира. Винаги някой обича нещо повече, отколкото нещото обича него. И накрая ти се иска да унищожиш нещото, каквото и да е то, само и само да не те наранява повече.
~ Сирената, Рей Бредбъри

- Нали ти разправяше, че всяка звезда е отделен свят, а, Тес?
- Да.
- И всички ли приличат на нашия свят?
- Не знам, но мисля, че е така. Понякога приличат на ябълките на нашето криво дърво. Повечето от тях са хубави и здрави, а някои - гнили.
- Къде живеем ние - на здрава или гнила?
- На гнила.
- Жалко, че не сме попаднали на здрава, щом здравите са много повече.

Тес философски отбелязваше датите, които идваха и си отиваха в кръговрата на годишните времена: пагубната нощ в Трантридж в тъмнината на Ловния парк; рождения ден и деня, в който умря бебето; своя собствен рожден ден. Спомняше си и всички други дни, различни от обикновените поради някои случки, в които тя бе взела участие. Един следобед, наблюдавайки красивото си лице в огледалото, тя внезапно се сети, че има една дата с още по-голямо значение за нея - датата на нейната смърт, денят, в който всичките ú прелести ще си отидат. Тази дата лукаво се спотайва между останалите дни в календара; тя не дава знак, нито издава звук; всяка година идва и си отива мълчаливо и все пак тази дата е неизбежно там.

- Защото каква полза има да уча - само за да разбера, че и преди е имало хора като мене и да зная, че и на мен ще ми се случи същото. Само дето ще ми стане по-мъчно. По-добре е да не си спомняш, че и характерът ти, и миналото ти са като тези на хиляди и хиляди други хора и че бъдещият ти живот също ще е като живота на хиляди и хиляди други.
- Какво значи това - че нищо не искате да научавате ли?
- Много ми се ще да науча защо... защо слънцето грее еднакво за добрите и за лошите хора - отвърна тя, като гласът ú леко потрепери. - Но това книгите няма да ми кажат.
~ Тес от рода д'Ърбървил, Томас Харди

Можеш да използваш две огледала, ако знаеш как да го направиш. Ето рецептата:
слагаш ги така, че да се отразяват едно от друго. Защото щом могат да откраднат част от теб, образите могат и да те доизградят, като те наслагват обратно върху самият теб, давайки ти власт...
И твоят образ се разпростира безкрай, в отражения на отражения, и всяко
едно от тях е еднакво с другите чак до точката на изкривяване на светлината.
Освен ако не е.
Огледалата съдържат безкрайност.
Безкраят съдържа много повече неща, отколкото предполагаш.
Например всичко.
Включително глад.
Защото има милион милиарди образи и само един от тях е същинският.
Огледалата дават изключително много, но отнемат страшно повече.
~ Вещици в чужбина, Тери Пратчет

Заглавие: Re: Любими цитати. Пон Мар 07, 2011 5:50 pm

Гърците разказват,че отначало човекът бил кръгъл и за да го накаже за провиненията му,Зевс го разкъсал на две.Двете половини скитат по света и се търсят.Носталгията ги кара да търсят отново и отново и когато се срещнат,кръгът се затваря.Има истина в тази приказка,но само тя не стига.Когато двете половинки се срещнат отново,те са изживели своя живот до този момент.Не са еднакви както при раздялата.Имат недостатъци,слабости,рани.Не стига само да се срещнат и разпознаят.Сега трябва и да се изберат,защото двете половини вече не съвпадат идеално и само любовта може да приеме неравните краища и само прегръдката ги премахва,макар да боли.
Бяла като мляко,червена като кръв~ Алесандро д'Авения

Заглавие: Re: Любими цитати. Пет Мар 11, 2011 7:19 pm

Да, помисли си Клариса, време е денят да свършва. Даваме приеми, правим тържества, напускаме семействата си, за да живеем сам-сами в Канада, мъчим се да пишем книги, които обаче не променят света независимо от нашия талант, неспирни усилия и големи надежди. Живеем живота си, занимаваме се - всеки с нещо, - после заспиваме. Всичко е толкова просто и обикновено. Някои скачат от прозорците или влизат да се удавят, или взимат хапчета. Повечето умират случайно, при нещастни случаи, а още повече - голямато мнозинство, биват поглъщани от някоя болест или, ако са късметлии, от самото време. Едно е само утешението: отделен час тук или там, когато, противно на всякакви зли сили и очаквания, животът ни като че се разтваря и ни дава всичко, за което някога сме мечтали, макар че всички освен децата (а може би дори и те) знаят, че тези часове ще бъдат неизменно последвани от други, мрачни и много по-трудни. Въпреки това ние обожаваме града, утрото, надяваме се на нещо повече.
Един Бог знае защо го правим.
~ Часовете, Майкъл Кънингам

Заглавие: Re: Любими цитати. Чет Май 05, 2011 4:53 pm

Когато никой не те поглежда, можеш да пробиеш с поглед дупка в хората. Забелязваш всички онези дребни подробности, върху които никога не би се спрял достатъчно дълго, ако и другият си направи труда да те погледне. Това... това е твоето отмъщение.

Телевизионните състезания са измислени, за да ни накарат да се чувстваме по-добре относно случайните и безполезни факти, останали от нашето образование.

Кога бъдещето от обещание се превърна в заплаха?

Чак когато изядем тази планета, Господ ще ни даде друга. Ще ни запомнят повече с унищоженото, отколкото със сътвореното от нас.

Когато не знаем кого да мразим, мразим себе си.

Онзи, когото обичаш, и онзи, който те обича, никога, никога не са един и същи човек.

Защо когато се смееш сам, се чувстваш като тъпак, а като се разплачеш, обикновено всичко свършва със смях? Как така можеш през цялото време да мутираш и пак да си все същият смъртоносен вирус?

Всичко, което прави Господ, е да наблюдава и да ни убива, когато му станем скучни. Никога, никога не трябва да бъдем скучни.
~ Невидими изчадия, Чък Паланюк

» Любими реплики.
» Любими филми.
» Любими книги.
» Любими екранни двойки?