Всички сетива на Натали обсипваха детайлите на сладкарницата с внимание. Ароматите, които се носеха из помещението бяха способни да пробудят всеки апетит, но без да се натрапват. Сякаш именно те правеха цветовете в сградата толкова ярки, че забравяш за монотонния, сив град отвъд лъснатото стъкло. Топъл полъх, като че дошъл от нищото, галеше нежно кожата ти, карайки те да се отпуснеш. Дори Нат, застанала зад обсипания с всевъзможни сладкарски изделия щанд, изглеждаше малко по-"цветна" от обикновено. Сините й очи, бяха описани от спирала и тънък пласт молив и сега изпъкваха сред бледото й лице. На устните си имаше едва забележим гланц, който ставаше напълно излишен, щом се усмихнеше, което щеше да се случва всеки път, щом пред нея застане клиент. Първият ден. Думи като "наред" и "нормално" не бяха от значение. Всичко трябваше да протече перфектно.
Най-фината стрелка на часовника й правеше последната си обиколка, преди да настъпи кръглия час. Натали отпи остатъка от течността, от картонената чаша, която бе обвила с длан. Развълнувана, отиде до вратата, завъртя табелката така, че надписът да гласи "Отворено" и се върна на мястото си.
Не й се наложи да стои безжизнена за дълго. След около минута, вратата се отвори от възрастен мъж, който някак не се връзваше с цялата обстановка, облечен в черен костюм със синя вратовръзка. С уверена стъпка, сякаш влиза у дома си, той застана срещу щанда и без дори да отделя поглед от пейджър-а си, оповести поръчката.
- Заповядайте. - чу се след момент Натали, която гледаше малко объркано към точно изброените пари. Редовен клиент? - Приятен ден. - продължи Мийд неуверено. И не особено общителен, заключи тя, когато вратата се затръшна.
Натали стоеше с объркването си още не повече от четвърт час, когато пристигнаха следващите клиенти. След като им продаде едни от най-добре изглеждащите пасти, които някога беше виждала, новата продавачка откри, че няма време да се прехласва по останалите поръчки, защото цяла туристическа група се беше вмъкнала вътре.
За радост, туристите разполагаха с местна валута. При това много. Натали спечели много бакшиши този ден, макар заслугата за прекрасните десерти да се падаше на всеки друг, но не й нейна. Следващите часове минаха много по-спокойно, въпреки че малките масички не оставаха празни. Натали стана свидетел на борба между близнаци, кой да вземе по-голямото парче(тортите бяха абсолютно еднакви), на най-бързото изяждане на малинов кекс, което бе виждала, както и на най-бавното. В този ден разочарова човек, като му съобщи, че не разполагат със сметанови торти със сладък ориз(каквото и да значеше това), прияде й се от всичко, което се продаваше(дори изхарчи бакшишите си за тортата на седмицата), а в края на деня усещаше пълно изтощение, около цялото вълнение и бягане след клиентите.
Спеше й се, можеше да каже най-просто, докато обръщаше табелката на вратата, оповестявайки, че е затворено.
