Дискотека "Q"

Вечерта беше приятна и аз реших да отида на дискотека.Поради причината че бях нова тук и не знаех къде има дискотека аз попитах един човек който срещнах на питя.Той ми показа пътя и аз отидох.В дискотеката беше доста уживено.Отидох на бара и седнах.Докато оглеждах наоколо си поръчах една водка.Бармана ми даде и аз отпих една глъдка.Обърнах се за да видя кой е диджей.Беше едно момче на възраст около 19 години.Беше сладък.

Той ме поздрави с една песен.Реших че трябваше да го заговора.Станах от бара и отидох при него.
-Хайде танцувай с мен.-усмихнах му се.
-Ако си помислиш че ще те изгонят няма.

-Аз съм просто едно самотно момиче , което си търси добра компания.-засмях се.
Започнахме да танцуваме.Трябва да призная,че беше не само добър DJ ми и танцуваше доста добре.Музиката бумтеше в главата ми.Сърцето ми биеше адски силно и на моменти в ритам с мелодията.Имаше много хора в клуба и всички танцуваха.

Той отиде и смени песента след което отново пусна овтоматичния DJ.Дойде при мен и ми предлови да ме почерпи.Поръча ми още една водка а на него бира.Попита ме от колко време съм тук.
-Амии...-засмях се.
-Аз съм тук от скоро.-отпих една глъдка от водката.
-В момента си търся квартира и някой с който да живея,защото наемите са доста скъпи.-усмихнах се.
-Ами ти.От колко време си тук.-обърнах се към него.

Телефона ми звънна точно преди да му отговоря.Посочих го с пръст (телефона)и тръгнах навън.Започнах да си проправям път между хората.Излязох навън и вдигнах на Калайъпи.Каза ми,че е наела жилище за нас на изгодна цена.Не било много голямо ,но за нас било идеялно.Зарадвах се и влязох отново в дискотеката.Върнах се на бара и казах на момчето.
-Ъм..извинявай,че се забавих.. - усмихнах се.
Отпих доволна глътка от водката и погледнах към него.
-За какво говорехме ? - попитах и отместих с ръка бритона от очите си.

Той отново ме попита дали изкам да сме съквартирантки.
-Всъщност много бих искала но човека с който говерех беше най-добрата ми приятелка.Тя ми каза че е намерила квъртира на изгоднах цена.Мисля че вече я е наела.-казах като го погледнах с тъжен поглед.

Скарлет открехна вратата на заведението,но вътре все още беше пусто.Някои от колегите й чистеха масите и подовете,но само й махнаха за поздрав.Момичето им се усмихна в отговор и се насочи бързо към съблекалните.Имаше петнайсетина минути преди първите посетители да дойдат и тя да заеме мястото си зад бара.
Импровизираната им съблекалня беше малък килер в задната част на дискотеката,където служителите слагаха "униформите си".Самата дума беше твърде силна,за да опише облеклото,което собственикът ги караше да носят-емблемата на дискотеката (едно глупаво червено Q на черен фон) присъстваше върху тениските и потниците,които всички бяха принудени да обличат по време на работно време.Освен това момичетата имаха специални къси панталонки,които очевидно бяха предназначени да привличат мъжките погледи към бара.Скарлет мразеше тези дрехи.Тя винаги се обличаше оскъдно,но с това облекло се чувстваше като истинска проститутка.Рядко по време на смяната й успяваше да прикове погледите към лицето си.Всички поръчваха питиетата си на деколтето й.
Тя влезе бавно в килера,за да се срещне лице в лице с чернокосо високо момиче с приятен загара на кожата.Тялото й беше стегнало и изваяно,а устните й светеха с червен блясък.
-Лусинда!-усмихна се Скарлет,прегръщайки топло приятелката си.Както винаги Луси ухаеше на силния си ванилов парфюм,но Скарлет неволно се зарадва да усети този аромат.
-Сиси-чернокосата се отмести крачка назад и поклати отчаяно глава-Ще спрем да бъдем приятелки,ако не отговаряш на обажданията ми!
Скарлет сви виновно рамене.Беше получила хилядите съобщения и обаждания на Луси,но не желаеше да й отговаря.Просто се беше объркала толкова много в последно време,че не желаеше да говори с никого.
-Бях в тежко положение-промълви русокосата и въздъхна-Не ме измъчвай,моля те-усмихна се широко,започвайки да се преоблича.Луси вече беше в своята "униформа",но спокойно изчака приятелката си да се оправи.Двете заедно работеха на бара и бяха станали близки още от първия си ден .Някакси успяваха да се разбират и без думи.Шефът на заведението ги наричаше "Златният тандем",защото печелеха най-много пари от всички.Дали заради умения или красота,никой така и не разбра.
Докато излизаха от стаичката и се насочваха към бара,Луси сръчна Скарлет в ребрата и я попита,вдигайки вежди:
-Цялата сияеш!Има ли нещо,което искаш да ми кажеш?
Скарлет се ухили,усещайки как лека червенина избива по бузите й.Имаше чувството,че все още усеща Антъни по кожата си.
-Надявам се,че ще се появи,за да ти го покажа.
Луси се засмя,но не посмя да пита повече,защото заведението вече беше започнало да се пълни с хора и трябваше да се работи.
---------------------------------------------------------
Скарлет имаше чувството,че вечерта бе по-натоварена от друг път.Отвсякъде чуваше викове и поръчки и ставаше все по-трудно да ги изпълнява бързо.С Луси си подмятаха питиета светкавично и наливаха с невероятна същност,но математиката им ставаше все по-зле.Всеки втори мъж ги черпеше питие и нито едната нямаше сила да откаже.От умора им беше трудно да се напият,но главите им се замайваха леко,когато се наложеше да смятат.
-Ей,блонди-извика някой и Скарлет рязко се обърна.Срещна нечий сиви очи и се усмихна топло
-Здравей,Фреди.Скоч?-попита го ухилено,наливайки водка на някакъв мъж.Взе парите му,намигна му и продължи към следващия посетител.
-Разбира се.И ако може един танц-отвърна мъжът,който въпреки тълпата зад себе си нямаше особено намерение да се мърда.
Скарлет му наля питието,подавайки ги му го рязко и грабна парите от ръката му.
-Работя,Фреди.И съм ти казала,между нас нищо няма да се получи.
Мъжът се засмя,поклащайки глава.Имаше мръсна руса коса и красиво лице,а ризата,която носеше,беше наистина секси.И въпреки това Скарлет отдавна беше изгубила интерес към този обект.Когато можеше да получиш нещо лесно,то никога не е интересно.
-Ще молиш за мен,Скарлет,обещавам ти-каза й лукаво
-Съмнявам се.
Тя се ухили и продължи да работи на бързи обороти.Вечерта се очертаваше да е тежка.

Тълпата го погълна с безразлична кръвожадност. На места като това не е възможно да не усетиш физическото присъствие на другите - всяко твое движение бе съпроводено с допир до нечия кожа, нечий дъх; дори погледите бяха така наситени със сексуална енергия, че ставаха материални. Антъни се провираше ловко между бъркотията от лакти, коси и пиянски дъх, докато не стигна до бара. Наложи му се да присвие очи, докато открие Скарлет, защото тя не беше единственото работещо момиче, а поръчките се тълпяха към барманките заплашително. Изпита известно разочарование, че Скарлет не го забеляза веднага, но разбираше, че не й е физически възможно. Реши, че няма да смущава работата й и остана да наблюдава как сръчно налива питиетата, а стегнатото й тяло раздаваше лъжливи обещания изпод смешната й униформа. Припомни си някои мигове, прекарани в спалнята му, и се усмихна на себе си.
Инертността му обаче беше забелязана от другата барманка, която се приближи и за няколко секунди успя да забърше разлятото уиски по бара пред него.
- Какво ще бъде за теб, красавецо? Не съм те виждала тук преди - каза тя. Антъни предположи, че го казва често.
- Така е, нов съм в града. И съм тук за нещо силно. Работата е там, че друг пое ангажимента.
Тя вдигна идеално оформените си вежди и те се скриха под бретона й.
- Не знаех, че и това ни влиза в задълженията. Чака ме много работа. Да я повикам ли? Която и да е тя.
Антъни фиксира Скарлет с поглед, докато поклати глава. Виждаше как устните й се движат и макар че чуваше думите, ги оставяше да препуснат през слуха му, съсредоточавайки се само в движенията, които прави, докато ги изговаря. Сякаш доловила мислите му, тя погледна в неговата посока. Видя го. Усмихваше се.
- Какво ще пие Супермен? - попита тя, приближавайки се. - Трябва да внимаваш, защото не е хубаво да летиш със замаяна глава. Току-виж си се блъснал в някоя сграда.
- Доколкото си спомням уговорката, трябваше да ме изненадаш с нещо - отбеля той. Внезапно всички бяха изгубили значение и сякаш отново бяха в спалнята му. Само дето фоновия шум беше в повече.

Скарлет му се усмихна нежно и забързано се отдалечи,грабвайки няколко бутилки.Върна се след по-малко от минута и бързо изсипа питиета в един шейкър.Ръцете й работеха ловко и питието му беше готово за по-малко от секунда.Тя му намигна развеселено,оставяйки чашата пред него.
-За сметка на заведението.
Още преди Антъни да успее да отпие,тя вече беше поела няколко други поръчки и се стараеше да ги изпълнява скорострелно.Вечерта беше изключително тежка,защото се задаваше уикендът и хората не бързаха да се прибират по къщите си.Барът така и не оставаше празен,даже напротив-сякаш се пълнеше с всяка изминала секунда.Скарлет и колежките й едва се справяха с работата,а джиджеят продължаваше да пуска бързи парчета,които да уморяват хората и да ги карат да пият все повече и повече.
-Ей,Уенди-извика Скарлет,наливайки поредното уиски-Водка!
Едно от момичета,което притежаваше най-красивата естествено руса коса,кимна отсечено и се изгуби от поглед като светкавица.
Антъни бавно преглътна питието.Не искаше да знае какво има вътре,затова и не проследи Скарлет в движенията й.Беше силно и то доста.Но вкусът му беше наистина приятен и сместа сякаш беше идеална-можеше да я пие с часове и да не му омръзне.
-Харесва ли ти?-попита го Скарлет,озовавайки се пред него.По врата й и гърдите й се стичаше пот,а иначе красивата й коса вече изглеждаше уморена и окапала.Тя бързо я върза на кок,усмихвайки се леко.
-Определено.Имаш талант за това.
Момичето се засмя.
-Знаеш,че аз съм всестранно развита личност,Антъни-тя наля две бири,подавайки ги на човека до него и грабна парите му,прибирайки ги някъде под плота.
Вампирът се засмя.Хората се тълпяха около него,бутайки го от всички страни,но той отказваше да мръдне.
-Правиш опашка-предупреди го почти строго момичето,без обаче да спира да върти бутилки между ръцете си.Заговаряше се с всеки от клиентите си,пускайки им усмивка и Антъни отбеляза с някакво недоволство,че мъжете се тълпяха при нея и спокойно я оглеждаха сякаш беше парче месо.
-Е и?-той я погледна с повдигната вежда-Нима искаш да си тръгна?
Скарлет поклати глава,връщайки ресто на един мъж отляво на Антъни,който й подаде шот с текила,придружен с похотливо намигване.Момичето го глътна на един дъх,благодари набързо и се обърна към Антъни.
-Не,радвам се,че си тук-каза му меко-Смяната ми свърша след няколко часа.Изчакай ме.После може наистина да закусим заедно.
Мъжът поклати глава,докато лека усмивка се разливаше по устните му.
-Ако спреш да флиртуваш с всички наоколо,определено ще измисля и по-добри неща за правене...у дома.

- Не ми казвай как да си върша работата - смигна му тя. - И определено не ме разсейвай с предложенията си.
Антъни вдигна ръце, за да покаже, че няма такива намерения.
- Всъщност си мисля, че стимулирам работата ти - отбеляза мъжът.
- Никак даже. Прекалено много внимание ти обръщам, ядосваш клиентите - отидоха ми бакшишите.
- Мога ли да бъда полезен с нещо? - услужливо попита той. Усещаше не един гневен поглед върху себе си, но не му пукаше. Забавляваше се чудесно, макар че нямаше търпение за по-късните преживявания със Скарлет.
В отговор на въпроса му, русокосата повдигна едната си вежда.
- Не мисля, че ти влиза в компетенцията. И пак си изтупан като за заседание. - Тя се пресегна през плота и също толкова ловко, колкото забъркваше неизвестни алкохолни субстанции, развърза вратовръзката му и я взе. Натъпка единия й край в джоба си, а останалото остана да види смешно отстрани на бедрото й. - По-късно ще й намеря приложения - каза му така, че само той да я чуе.
Очите му се разшириха леко, след думите й и от картините, които си представи в главата си. Тя продължаваше да жонглира опитно с питиетата и парите на клиентите си и точно в този момент беше с гръб към него. Без да мисли много, Антъни свали сакото си и го остави на плота. Прехвърли се от другата страна с лекота и когато тя се обърна, се сблъска с него. Той пое чашите от ръката й с усмивка се обърна към ревящите хора. Раздаде питиетата напосоки, но с увереност, която да замаже положението.
- Ще ме уволнят заради теб! - възкликна Скарлет, но в погледа й видя, че няма нищо против и че се забавлява.
- Няма да посмеят - смигна й.

-Наистина ми пречиш!-засмя се Скарлет и го избута от пътя си.Тълпата зад него се беше разфучала гневно,а няколко по-нацупени мъже дори заплашваха,че ще извикат управителя.Момичето им се извини спокойно и изпълни поръчките им със светкавична бързина,но Антъни въпреки това не мърдаше от мястото си.Искрено се наслаждаваше да вижда угрижената й физиономия,докато тичаше насам натам,носейки и хвърляйки бутилки.След няколко минути тя се върна при него,усмихвайки се чаровно.
-Защо още си тук?
-А къде трябва да бъда?-попита той невинно,прегръщайки я леко през кръста-Каза да те изчакам.
Скарлет го бутна,наливайки още няколко шота и ги подаде на един младеж точно пред нея.Той се ухили,пъхайки в ръката й няколко банкноти и се изгуби в тълпата.
-Имах предвид да ме изчакаш в заведението.Не зад бара ми.
Антъни сви рамене.
-Там ме блъскаха-обяви,сякаш това беше най-очевидното нещо на света-А и ти взе вратовръзката ми,така че аз тръгнах след нея.
Момичето се засмя и за малко бутилката водка да се изплъзне от ръката й.Той спокойно се беше облегнал на един шкаф зад нея,а тя беше с гръб и въпреки това по начина,по който се тресяха раменете й,можеше да разбере,че се смее.Тя не му отговори веднага,затова имаше няколко минути да я погледа как работи.Харесваше му начина,по който се навеждаше към всеки клиент,сякаш му засвидетелстваше специално внимание.На всеки предлагаше да връща ресто,макар че никой не си го искаше обратно.Движеше се толкова ловко между колежките си,че Антъни чак се учуди на пластичността й.Всички момичета зад бара обаче бяха хубавички и вампирът предположи,че това е главният критерий за избирането им.
Изведнъж Скарлет рязко се завъртя към него,опирайки се в гърдите му.Можеше да усети топлият й дъх по лицето си.Тя прехапа устна и той усети как едната й ръка се плъзга по кръста му.Гледаше го така изкусително,че той едва се сдържа да не я целуне.За момент в света му съществуваше само тя,устните и кръвта й.Тя отвори леко уста,поемайки си въздух и Антъни вече беше сигурен,че ще го целуне.Скарлет обаче се отдръпна бързо и той усети как студена бутилка се оттърква в кожата му,точно там,където преди малко момичето го беше погалило.
-Казах ти,че ми пречиш на работата-засмя се тя,пристъпвайки към бара.Изпълни още няколко поръчки и поглеждайки часовника си се усмихна бегло.-Хей,Лус!-извика тя и чернокосото момиче се обърна към нея.Погледът й за момент се спря на Антъни и лека лукава усмивка се появи на устните й-Взимам си 15 минути почивка.Прикрий ме!
Чернокоската й кимна,а Скарлет не чакаше втора покана.Хвана ръката на Антъни и го издърпа навън през някаква задна врата.Оказаха се в малкото дворче на дискотеката,което всъщност си беше уличка,където беше пълно с касетки с напитки.
-Точно като първата ни среща,а?-промълви ухилено тя,размествайки няколко кашона.
Антъни не й отговори.Приближи се до нея и я притегли към себе си,оттърквайки леко носа си в главата й.Миризмата й беше опияняваща.

Прехвърли устните си на шията й. Скарлет захапа закачливо ухото му и прокара ноктите си по врата му. Той я повдигна и притисна тялото й до стената, а тя обви крака си около него. Дъхът им се сля, последван от устните им.
Музиката бе все така силна, но в ушите на Антъни тя бе далеч, много далеч. Единственото, което беше в състояние да чува, бе туптенето на сърцето на Скарлет, кипежа на кръвтта й, която се промъкваше изпод кожата й - толкова ароматна, толкова топла...
Скарлет изстена. От устната й потече кръв. Антъни осъзна, че е изгубил контрол твърде късно. Отдръпна се и я освободи от ръцете си. Тя успя да запаси равновесие и го погледна изненадоно.
- Какво има? - Тя прокара пръсти по устната си и се загледа в кръвта. - Това ли? Това е нищо. Стига, не ме боли - продължи да повтаря, забелязвайки обърканото му изражение. Скарлет присви очи подозрително, но не успя да си обясни поведението му.
Антъни се бе отдръпнал няколко крачки назад, а очите му се бяха разширили. Раната не беше сериозна, след миг щеше да спре и кървенето, но той знаеше, че оттук нататък ще му е много по-трудно да се въздържа около нея. Радваше, че осветлението е приглушено, тъй като тя твърде лесно би могла да забележи физическата промяна у него.

-Сигурна си,че си добре?-промълви отнесено Антъни,в опит да оправи положението.Няколко капки от кръвта й още стояха по устните му и той насила ги избърса с ръка.Страхуваше се да допусне да усети вкуса й,защото беше прекалено изкусително и твърде опасно.Погледна пръстите си,съвсем леко почервенели от алените капки по тях.Вдиша дълбоко,плъзгайки ръката по панталона си.Трябваше да се махне от тук,не знаеше дали ще успее да се сдържи още дълго.Далеч от нея,това беше единственото,което искаше в момента.
-Да,разбира се-Скарлет му се усмихна нежно-Стига,Супермен се страхува от кръвта?
Думата излезе съвсем естествено от устата й,но Антъни усети как нещо го присвива отвътре.За момент се обърка-не знаеше как да й отговори или какво да направи.Не можеше да й каже истината,не би повярвала.А и не си струваше да се издава заради една непозната.Можеше просто да я разкъса тук и сега,да остави трупа й между кашоните,а когато я намереха,той щеше вече да е избягал.Нямаше да е първият и последният път,в който напуска някой град.
Когато обаче върна погледът си на нея и срещна зелените й очи,разбра,че не може да го направи.Русата й коса,която тя бе освободила от стегнатата опашка,се поклащаше на силния нощен вятър,бледата й кожа бе поруменяла от целувктие му и го гледаше едновременно с насмешка и малко притеснение.Не,нямаше да я нарани.Чувстваше я някак прекалено специална,за да постъпи така.
Насили се да се усмихне.
-Не,но когато става въпрос за момичето на Супермен,той трябва да бъде истински загрижен-отвърна й закачливо.Тя очевидно го прие като покана и направи крачка към него,но той се отдръпна назад,клатейки глава-Трябва да се връщаш на работа,хубавице.Ще се видим у нас.
Скарлет поклати глава.Поведението му я дразнеше и я караше да се страхува.Нещо не беше наред с него и тя не знаеше какво точно е.Сексапилът му се смесваше прекалено много с чувството за предвещаваща опасност и момичето вече не беше 100% сигурно дали иска да има нещо общо с Антъни.
-Уморена съм.Имам още няколко часа и ще се прибирам да спя,не съм готова за още една безсънна нощ-постара се да звучи нехайно,но видя,че мъжът е уловил треперливата нотка в гласа й и очите му потъмняват леко разочаровано.
-И у нас можеш да спиш-каза той тихо-Снощи изгеждаше сякаш леглото ти е много удобно и ти харесва.
Скарлет се засмя.
-Съжалявам,Антъни,може би друг път.Утре пак съм на смяна,ако искаш да ме видиш,ела да ме намериш.
Мъжът изгежда не се задоволи с този отговор.Той направи крачка към нея и я притегли в обятията си,притискайки я силно до себе си.Скарлет усети стегнатото му тяло и колената й омекнаха леко,но се сдържа и го погледна предизвикателнно в очите.
-Страхливка.-гласът му беше съвсем тънък,гърлен и изкусителен-Пък и до колкото си спомням,ти няма къде да другаде да спиш.
Скарлет се сцупи недоволно.Беше прекалено нахален.
-Имам приятелки-отвърна му нервно,слагайки ръце на гърдите му в опит да го отблъсне.
-Едва ли са толкова добри,колкото мен в леглото,Скарлет.

Скарлет се засмя хрипливо.Не знаеше какво да мисли,дори си беше забранила да чувства.Антъни я плашеше до смърт,в момента усещаше само как иска да стои далеч от него.Тялото й я теглеше в обратната посока,но разумът не се отказваше и продължаваше да й нашепва,че той е опасен.Беше прекалено опасен за нея.Тя искаше простота,само секс,нищо повече.Не и това.Не поредната драма.
-Познаваш ме от вчера!-възкликна невярващо момичето-Не съм ти нужна.
Антъни само я погледна.Искаше само да я притисне по-силно до себе си,да усети миризмата й,толкова го опиняваше.Но се сдържа.
-Просто така го усещам-каза й,стараеше се да се усмихва.Трябваше да се държи нехайно-Не искам да те плаша.
Скарлет поклати глава.
-Прибирай се у вас.Ще се видим друг път-тя понечи да се отдалечи,но той я задържа при него.Не използваше груба сила,просто се постара да й попречи.
-Искам да се заедно сега.Ще те изчакам,колкото е необходимо.И после ще дойдш с мен.Моля те,ще бъда добър-думите му звучаха изключително странно,дори в собствените му уши.Никога не го беше изричал,не знаеше какво му става.Последното прозвуча повече като обещание към самият него и Скарлет го усети-Моля те,красавице.Ела с мен.
Тя се отдръпна.Очите й се бяха ококорили.Сякаш пред нея беше напълно непознат-не сладкото момче,с което беше преспала онази вечер.Липсваше играта в очите му,изглеждаше отпаднал,някак сломен.Тялото му не излъчваше приветливост,само някакво нескрито хищничество,което просто й забраняваше да стои близо до него.Поклати глава.
-Явно съм ти забъркала прекалено силен коктейл,Супермен-тя се засмя,но смехът й прозвуча повече като писък.
-Може просто да си ме опиянила с чара си-отвърна й,вече наистина усмихнат Антъни.Когато беше по-далеч от него,му беше по-лесно да си възвърне разума.
-О,толкова си придвидлив!-Скарлет извъртя очи-Първо извинения,после комплименти,всички мъже следвате една и съща схема при свалките си.
Антъни й се усмихна.Виждаше,че зелените й очи омекват,въпреки че все още стоеше далеч от него и не смееше да се отпусне.
-И какво е следващото нещо в схемата?-попита я нехайно,пъхайки ръцете си в джобовете.Постара се да изглежда възможно най-спокоен.
-Ти ми кажи,Супермен.-игрият й глас го накара да се усмихне
-Мисля,че е време да те целуна.Отново.-той видя,че тя отстъпи още една крачка назад и се ухили-Не бягай.Ще те изчакам.Имаме цяла нощ.
Тя сви рамене.Не искаше да му говори повече,просто щеше да избяга.Върна се в заведението светкавично бързо,без да се обръща назад,но инстиктът й подсказваше,че той върви след нея.
Зад бара колежките й вече не бяха под пара,но въпреки това имаше достатъчно много поръчки,за да запълнят времето й.Това не й попречи обаче да забележи Антъни,който съвсем нехайно се настани на една от най-отдалечените маси и отпиваше от уискито си с такава наслада,каквато бе присъща само на най-върлите алкохолици.Въпреки това си наложи да не мисли за него.Не искаше да чувства нищо.
Продължаваше да пие от нещата,с които я черпеха и скоро усети,че главата й се замъглява леко,а после това се усили.Някой изведнъж докоскан ръката й и Скарлет се дръпна рязко,с идеята,че е Антъни.Въпреки това срещна нечий светли очи,които й се усмихваха приветливо.
-Ей,блонди,изглеждаш замаяна-засмя се момчето.Скарлет веднага позна гласа.Усмихна се,подавайки му пълна със скоч чаша.
Наведе се към него и му подшушна усмихнато в ухото.
-Защото съм.Но не казвай на никой,за да не се възползват!-гласът й беше станал по-тънък,смееше се безпричинно.Момчето улови това и също се засмя.
-Досега винаги си била толкова прецизна в количеството алкохол.Добре ли си?
Скарлет сви рамене.
-Забавлявам се,Фреди.Може би и ти ще се научиш някой ден.
Фреди се ухили в отговор.Подаде й ръката й и Скарлет,която вече не беше сигурна какво точно прави,я пое с усмивка.Той я издърпа през бара.
-На танц ли ме каниш?
-Мислех си за нещо по-усамотено-призна й тихо Фреди,а момичето само се изкиска.Въпреки това поклати глава.
-Не мога.
-Разбира се,че можеш-той се наведе към нея и устните му се долепиха до бузата й.Ръцете му се спуснаха по гърба й към дупето и Скарлет подскочи.-Хайде,виждал съм те да го правиш с толкова много.
-Не,Фреди!Казах не!Махни се от мен!-въпреки това Фреди беше упорит и я стискаше здраво.