Апартамент 3F

Беше седем часа. Будилникът извъння. Протегнах ръка и го спрях. Въздъхнах. Днес беше първият ми работен ден. Прекрасно... Въздъхнах.
-Добро утро.-казах на себе си.
Станах от леглото и се запътих към банята, която делях с Тайлър и Изи. Пуснах чешмата и облях лицето си със студената вода. Стана ми хубаво. Измих си зъбите. След това отново се върнах в стаята си.
Облякох си дънки и риза. Нагримирах се. Взех си телефона и черната чанта. Излязох от стаята и се запътих към хола. Взех един лист и една химикалка и написах:

Според списъка му, това беше последният апартамент. Каква радост! Въпреки че джобовете му бяха тъпкани с пари, Алексей изпита известно недоволство, тъй като все още имаше доста свободни апартаменти, а това означаваше по-малко пари. Но нищо, да бъдем оптимисти.
- Господин Сметкович е тук - промърмори си под нос, а на висок глас каза: - Дойдох за наема.
Придружено - разбира се - с няколко подобаващи почуквания.

Чух някой да звъни на вратата. Разбира се аз трябваше да отворя, защото нямаше никой освен аз.
Загърнах се с халата си и отидох до вратата. Отворих Беше домоуправителя.
-А да.-казах.-За наема. Ей сега идвам.
Отидох до стаята си и взех черното си портмоне. Отново се върнах при входната врата. Щях да дам целия наем, а после да се оправям с двамата си съквартиранти.
-Заповядайте.-казах и подадох 351$.
Той си отиде. Затворих вратата и отидох в стаята си.

Изи се прибра, след като за пореден път беше отсъствала толкова дълго от родния дом, както сега наричаше апартамента, който делеше с Корийн и Тайлър, с който май досега не се беше засичала из жилището. Когато се прибра, Корийн вече се беше върнала от работа или поне така предполагаше, защото видя чифт обувки, които не бе видяла сутринта. Чудеше се дали домоуправителя вече е минавал или все още го очаквахме. Както винаги отново само те двете си бяхва вкъщи... Изи тръгна по коридора към своята стая, но се спря пред тази на съквартирантката си и почука леко, след което отвори леко врата и подаде глава.
- Случайно да са прибирали наема? - попита тя и се усмихна на Корийн.

Седнах на леглото си. Взех слушалките и една книга, която вече четях цял месец. Пуснах си музика и се потопих в историята, която се разказваше в книгата.
Усетих как някой отваря вратата. Вдигнах глава. Беше Изи. Усмихнах се.
-Здрасти.-казах.
Извадих слушалките и оставих книгата на една малка масичка до леглото си. Отново се обърнах към нея. Тя ме попита за наема.
-Да.-казах.-Спокойно. Платих сумата.
Станах и отидох до огледалото си. Оправих се и попитах Изи, която още стоеше на вратата.
-Не сме се засичали дълго време.-казах.

Изи само кимна, все още подавайки глава пред пролуката на открехнатата врата. Самата тя дори не помнеше откога не бе засичала Корийн из апартамента, винаги някоя от тях излизаше по-рано или се връщаше по-късно.
- Как върви работата? - попита момичето и плахо влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си. Потърси с очи място, където можеше да седне, но в последния момент се отказа и просто се загледа в отражението на момичето. Като се замисли май това бе един от малкото стойностни разговори, които провеждаше със съквартирантката си, а преди да се нанесе толкова бе искала да я опознае.

Огледах се още един път и се обърнах към момичето.
-Като за първи ден.-казах.-Става.
Взех си черната жилетка и я облякох, защото само по потник ми стана студено.
-Ако искаш ела в хола, защото в стаята ми няма много място за седене.-казах.-Трябва да я оправя малко.
Все пак апартамента беше и нейн. Не знам защо се държах така.
Отворих вратата на стаята и отидох в хола и седнах на дивана.
-Ти работиш ли нещо?-попитах.

Момичето последва Корийн до хола и все още се чудеше защо се държеше като непозната. Това си беше част и от нейната територия, така че нямаше смисъл да скромничи толкова.
- Доста съм си мислила по този въпрос и мисля да се захвана с нещо неангажиращо, но все още не мога да реша какво, а докато се чудя, се издържам на ученическата си стипендия. - отговори съвсем искрено и се огледа из стаята. Опитваше се да открие нещо, но всъщност и тя самата не знаеше какво точно търси.
- А ти каква точно работа започна? - попита на свой ред. Изи знаеше че Корийн отскоро е започнала работа, но никога не се беше интересувала какво точно работеше тя или пък как бе привлякло вниманието й, защото според наивността си Изи смяташе, че винаги трябва професията да привлече вниманието ти, за да се захванеш с нея.

Кимнах.
-Е, аз съм на 19 и вече не ходя на училище. Попринцип трябва да ходя в колеж и такива глупости, но засега реших да започна да работя "ненужна" работа. Имам предвид такава работа, която няма да е за постоянно.
Кръстосах крака. Изи продължаваше да стои права. Все едно беше чужда или гостенка.
-А за работата.-казах.-Работя в MacDonald`s на касата.
Почесох се по косата и някак по навик се усмихнах.
-Няма ли да седнеш или нещо такова?-попитах.
Станах и отидох в кухнята. Отворих хладилника. Беше си сравнително пълен. Взех прясното мляко. Не беше развалено, което си беше добре. Сипах в любимата си часа с някакви шарени котки.
-Искаш ли нещо за пиене или...?-попитах.

Изи последва Корийн до кухнята и извади някакво безалкохолно. Не я интересуваше точно какво е, но бе сигурна, че иска нещо такова. След това се върна в хола и седна в единия край като буквално се строполи на него.
- Интересно занимание.. - коментира работа на съквартирантката си.
Момичето се замисли откога ли Корийн си беше вкъщи. Наистина доста интересен въпрос, но вместо това реши да попита нещо друго.
- А къде ли е третият от нас? - зачуди се тя и се огледа, сякаш така веднага можеше да открие някой, който очевидно отново отсъстваше от къщата. Докато очакваше Корийн да се върне от кухнята, Изи отвори малката кутийка, която държеше, и отпи малко от безалкохолното.

Изи дойде в кухнята и си взе някакво безалкохолно. Не видях какво, а и не ме интересуваше много.
Отпих една глътка от студеното мляко. Върнах се в хола и се проснах на дивана до Из като си оставих чашата на малката стъклена масичка пред нас.
-Честно казано, не съм го виждала от...-казах.-Май от както се нанесе.
Засмях се и повдигнах вежди. Беше малко странно. Все пак той живееше тук, а въобще не се прибира.
-Хей аз нищо не знам за теб.-казах.-Имаш ли брат илил сестра?
Реших да я попитам първо по-тъп въпрос.

Господин Сметкович погледна часовника и издаде звук на неодобрение, който обаче беше твърде специфичен и не подлежеше на описание. Все още не се чувстваше удовлетворен, затова потупваше нервно с пръсти по корицата на тефтера си. Той беше дебел и тежък и пазеше спомена за стотици предишни наематели. Нещо, с което Алексей не можеше да се похвали.
Затова пък можеше да назове настоящите обитатели на апартамент 3F. А те бяха - поглед към тефтера - Корийн Фенел, Тайлър Хоукинкс и Изи Наола Леопард.
Господин Сметкович почука три пъти на вратата.