Апартамент 2F

След тежкия работен ден Денис за пръв път беше решил да се прибере ,а не да скита из града. Сега имаше нужда да седне пред телевизора и да си пусне някой филм ,а ако имаше късмет можеше да се засече с някоя от съквартирантките си. За жалост Ди все още не бе имал удоволствието официално да се запознае с тях. Единствените им разговори бяха по телефона или някой ,друг чат.
Денис паркира мотора си в гаража да жилищния комплекс и се качи в асансьора. Тихата и лека музика определено беше изнервяща в момента. Как можеше да пускат такива песни в асансьорите...Явно искаха да приспът хората докато се прибират...
Когато най-сетне се чу с нетърпение очакваното "зън" ,показващо че вече е на избрания етаж Ди с нетърпение излезе от асансьора и се насочи към входната врата с надпис 2F. Извади ключа си и тихо влезе в апартамента като съблече сакото си и остана само с тениската му на Three Days Grace и скъсаните ,нарочно на няколко места дънки.
-Има ли някой? - попита Ди като се насочи към хола ,хвърляйки ключовете си в малката купичка предзнаначена да тях. Когато най-сетне стигна до удобния диван скочи на него и въздъхна облекчен сякаш до сега е държал света на раменете си и чак сега го е оставил. Да ,деня му определено беше доста изтущителен...Мразеше фотосесиите и капризите на моделите...

Арелия тъкмо се беше прибрала и беше влязла в кухнята разопаковайки петте мъфина които беше купила, когато някой влезе в апартамента.
-Има ли някой? - пипита мъжки глас. Вероятно съквартиранта и. Отхапвайки от шокладовия мъфин в ръката и, Арелия бавно се насочи към хола от където беше дошъл гласът. Момчето се беше излегнало на дивана и когато Ария пристъпи в стаята то я изгледа. Котките и Хелми и Миднайт мързеливо минаха покрай нея и се настаниха до телевизора заспивайки. Ария извъртя очи и се настани на един от сините фотьойли кат погледна момчето пред нея.
-Очевидно има. - отговори бавно и мързеливо тя като се облегна, защото след днешната и фотосесия се чувстваше като прегазена.
-Арелия. - каза Ария поглеждайки го с шоколадово-кафявите си очи.
-Можеш да ми казваш и Ария, както ти хареса. - не изчаквайки го да отговори каза тя.

-Денис или Ди - отвърна на свой ред той и се изправи в седнало положение като погледна към котките. Обичаше котки и за щастие и те обичаха него ,затова реши да рискува и погали едната от двете котки ,а после и другата.
-Модел или фотограф си? - попита без срам Денис. Той си падаше доста директен и обикновенно казваше каквото мисли или се върти из главата му. Това беше една от най-лошите му страни може би ,защото така беше изгубил миналата си работа...Като каза на шефа му какво мисли за него в очите...
Е да въпроса на Ди може да се каже ,че беше леко странен ,но днес беше забелязал момичето в студиото и дори имаше намерение да я заговори ,но за съжеление беше затрупан със снимки за обработване ,а и Ди не си падаше особенно много по модели...Повечето от тях или имаха проблем с наркотиците ,или с алкохола ,или просто имаха прекалено много проблеми ,а Ди не си падаше по-такива неща...Е да той самия пиеше и пушеше ,но в умерени количест ,а не като повечето модели с който е работил...Повечето от тях идваха натряскани до козирката на работа и само защото екипа от стилисти беше добър моделите изглеждаха страхотно...

Този беше директен. Харесваше ми.
-Модел. - отговорих на въпроса му. Станах от фотьойла и се загледах на вън. Влеше сняг и отново улиците и всичко в Хармъни бавно побеляваше. Мразех този сезон. Навяваше толкова много спомени в мен.
-А ти? Фотограф ли си? - попитах го директно.
-Защото ако не си няма как да знаеш каква съм. - отбелязах очевидното и насочих вниманието си към него

-Да днес имах фотосесия и те видях. - отвърна спокойно Денис и се изправи ,като се запъти към кухнята и си взе една минерална вода от хладилника.
-Та от къде си? - побърза да попита Ди ,основно за да продължи разговора. Той не си падаше по неловката тишина...Пфф в общи линии не си падаше по никакъв вид тишана тя го караше да мисли за миналото и за спомени от време което одавна би трябвало да е забравил ,но не ето че тези тъй "любими" спомени го връхлитаха отново. Спомена как убиха родителите му или пък как изгориха дядо му ,спомени свързани с истинския му живот. Едновременно толкова пресни и толкова далечни. Спомени от съвсем различни времена от тези...
Денис се настани отново на дивана ,пак в легнало положение и остави водата си на малката масичка до него ,а после погледна към двете котки ,който спокойно си спяха и нищо чудно скоро време да започнат да мъркат. Котките си приличаха доста което означаваше ,че явно са една порода и най-вероятно от една майка ,но това чесно казано не засягаше Ди...Той по скоро се разсейваше от мислите си за миналото като се опитва да мисли за котки.

Когато Ария му върна въпроса Ди буквално замръзна и единствената мисъл в главата му беше ,че е най-огромния идиот на света. Не се беше замислил ,че задавайки точно този въпрос после щеше да му се наложи и той да отговори ,а отговора определено трябваше да е някоя добре измислена лъжа. Все пак неможеше да кажа "Ами роден съм през късното средновековие и съм шаман" щеше да го помисли за луд и най-много да му се наложи отново да сменя дома си.
-Родителите ми загинаха когато бях дете и дядо ми ме отгледа ,а с него обикаляхме света...Така че може да се каже ,че съм от никъде... - отговора на Ди си беше истината до известна степен. Денис просто беше спестил част от истината ,но това беше за добра кауза...Не му се искаше да попадне в някоя лудница.
-Нова ли си в сферата на модата? - попита Ди ,надявайки се успешно да е сменил темата на разговор...Влобще не му се говореше за миналото ,имаше прекалено много болка в тези спомени.

В началото Ди необърна особенно внимание на думите 'и. Той все още мислеше за предишната тема на разговор или по скоро за мнението на Ария за другите модели ,е неговото мнение беше същото само дето той добавяше и наркоманки и пияници към списъка ,но мислите му бързо се насочха към новата ,бързо появила се тема на разговор.
"Значи е вещица" - помисли си Ди и се усмихна като се изправи отново в седнало положение и отпи една огромна глътка от водата си. Наслаждаваше се на настаналата неловка тишина между тях. За пръв път от векове се наслаждаваше на тишината...
-Аз пък съм шаман... - спокойно каза той и реши да демонстрира.
Денис взе ботилката с прозрачна течност или по точно ботилката пълна с вода до полувината и я погледна ,усните му се раздвижиха ,но думи не излязоха от тях ,нито шепот. Той просто произнасяше заклинанието на ум ,но инстинктивно движеше усните си и тогава водата започна да придобива алено червен цвят...Водата вече веше червено вино от което Ди разбира се отпи една голяма глътка.
-Искаш ли? - попита Ди като подаде на Ария шишето с виното.

-Вече непомня - засмя се Ди. Бяха минали толкова много години ,че непомнеше годината си на раждане...
-Роден съм през късното средновековие или ранно ново време...Някъде повреме на великите географски открития...За щастие помня само датата си на раждане ,тъй като на същата дата станах шаман само че двадесет и четири години след ражденето ми...19 ноември... - каза Ди ,но спести да споне ,че помнеше тази дата и заради други неща. На тази дата баща му беше обесен ,а майка му изгорена на кладата пет години след раждането му ,а после след девет години на същата дата Ди беше станал шаман ,но дядо му беше също изгорен на кладата. Искаше му се да мрази тази дата ,но тя му е носила колкото добро ,толкова и зло.
-Ами ти на колко си? - Ди реши да върне въпроса 'и като направи нов опит да смени темата и разбира се да смени посоката на мислите си ,който все повече го изнервяха. Точно заради тези мисли Ди прекарваше всяка вечер в някой нощен клуб и се напиваше ,само така забравяше за миналото.

-Ами ти на колко си? - попита ме Ди.
-Е със сигурност доста, доста по-малка от теб. - казах аз като наблегнах на доста.
-Само на деветнадесет. - добавих като му смигнах.
-Но знам доста повече от всеки друг на моята възраст. - отново добавих аз.
Спомени и добри и лоши се нанизаха в главата ми.
-Сигурно си видял доста неща които аз не съм, но искам да видя. - тъжно казах.
-Убивал ли си някога? - попитах го аз.

-Да...Очаствал съм в много воини...Когато си безсмъртен воината е идеално спасение за теб... - отговори спокойно Ди. Беше убивал доста хора през целия си живот ,но не съжеляваше за пролятата от него кръв. Никога не беше убивал невинни ,беше убивал само провинили се и изключително зли хора. Е да това не беше оправдание да убива ,но все пак когато си безсмъртен или трябва да прекараш живота си в криене ,или да се биеш и да "умираш" повреме на някоя друга битка ,а после просто се местиш. Така не само Денис беше обиколил света ,но и беше успял да усвой доста умения. Той беше видял и краси ,и изключително грозни сцени. Всъщност точно тези сцени го накараха да стане фотограф. Някога Ди беше просто художник ,при това доста добър ,но когато света се разви и се появиха фотоапаратите Ди реши да промени начина си на творчество и стана фотограф.
-Деветнайсет години пак не са малко...Точно тези първи години от живота те учат на най-важните неща ,който ще ти трябват за напред...После останалите години са повече излишни ,те са годините за създаване на семейство... - все така спокойно добави Ди и отпи от виното.
-Какви са били троите първи години от живота? - попита Ди без да се замисля ,а после върна предишния облик на течността в пласмасовото шише - вода.

-Никога не съм убивал за забавление ,а да убия близък човек не ми се е налаголо...Баща ми беше обесен ,а майка ми изгорена на кладата на петия ми рожден ден...Когато навърших двадесет и четири изгориха и дядо ми... - Ди говореше все така спокойно ,сякаш обсъждаха всекидневни неща...Като например кой филм ще гледат или какво ще правят по-късно. Денис си беше такъв криеше емоциите си и ги заравяше просто защото не обичаше да показва на другите какво чувства или за какво си мисли.
-Правилно си постъпила и не бива да съжеляваш било е пристъп на гняв и е трябвало да избереш той да убие нея или ти него - тона му не се промени единственото различно е ,че този път се беше обърнал към нея и я гледаше в очите като в погледа му се четеше единствено разбиране. Обикновенно в очите му имаше само мрак и едно голямо ,даже огромно нищо ,но този път реши да покаже някакъв вид чувство ,реши да не го заравя на дълбоко в себе си.

-Нямам любим жанр ,гледам всичко ,така че ти избери аз отивам да направя пуканки и да си взема една кока кола - каза Ди и се изправи доста мързеливо и бавно ,а после се насочи към кухнята. Отне му малко повечко време да намери кухнята отново тъй като орентацията му доста куцаше особенно когато беше уморен.
На Денис му се наложи да поразрови малко из шкафовете докато намери пуканки ,а после и когато се впусна да търси кока колата в хладилника ,но все пак успя да намери всичко. За три минути пуканките се изпукаха до съваршенство и Ди ги изсипа в една голяма ,прозрачна купа ,а след това взе двете кутийки кола в едната си ръка ,а пуканките в другата и се запъти към хола.
-Та какво ще гледаме? - попита Ди и остави пуканките на масичката заедно с едната кола ,а другата я отвори и отпи една голяма глътка. После просто се настани на дивана и се протегна като сложи ръката си на облегалката на дивана.

Отидох до стаята си и се разрових из шкафчетата. След малко намерих яколко диска с филми. Единя беше Здрач. Нем не ми се гледаше. Мисля че от 32-та пъти в които съм го гледала вече ми е втръснал. И след това се сетих. Разрових се в друг шкаф и намерих цялата колекция на Американски Пай. Взех всички дискове и се запътих към хола. Седнах на дивана и оставих дисковете на масичката. След малко Ди дойде с две коли и купа пуканки.
-Гледа ли ти се Американски Пай? - попитах го аз.
-И ако да избери коя част. - казах и допълних - Все пак аз избрах филма. - усмихнах се леко.

-Хмм Братството...Мисля ,че се падаше шестта част. - отговори набързо Ди и си взе от пуканките. Беше гледал всички части на Американски пай поне по сто пъти всяка ,но никога не му омръзваше да гледа този изпълнен с простотии и перверзии филм. Той беше класика в жанра и може да се каже ,че няма по-добър от него.
-А ако искаш може да си направим маратон и да изгледаме всичките части ,но ще падне голямо гледане - на лицето на Ди се появи усмивка ,може би първата му усмивка за деня или по-скоро седмицата. Денис все пак беше от хората ,който си придаваха суров или намръщен вид ,за да крият емоциите си ,но при Денис усмивките някак си успяваха да пробият и да се появят и обикновенно се появяваха в пълния си блясък.

-Съгласна за маратона. - казах високо аз.
-Значи почваме с първа част. - обявих и потърсих с поглед диска на масата. След като погледа ми намери търсения предмет, аз го взех и мързеливо станах. Сбавна крачка отидох до дивидито. Пъхнах диска и се върнах обратно на дивана. Взех дистанционното и пуснах филма. Докато даваха скучните неща, от рода на издателите и създателите на филма си отворих колата и жадно отпих. След това погледа ми се насочи към Денис.
-Обаче ще ни трябват още пуканки и кола. - засмях се аз и отклоних погледа си към филма.

Алексей придвижи туловището си до следващата врата, където, пишеше тук, живеят тримо души. Не че се интересуваше - щеше да получи едва и съща сума, дори ако бяха двадесет. Хубавото беше, че дори един да отсъства, вероятността другите двама да му отворят вратата и да му подадат наема, беше доста висока.
Алексей прочисти гърло. Умората го напусна поне за момент.
Почука тихо, но настоятелно, особено след като чу гласовете вътре.

Тъкмо започнахме да гледаме филма и някой почука на вратата. Не по скоро ми се стори че ще я разбие, но няма значение.
-Аз ще видя кой е Ди. - казах аз и спрях филма на пауза като се забързах към вратата.
Когато отворих видях доста...обемен мъж на средна възраст. Сетих се че това е Домуоправителя и побързах да кажа нещо.
-Добър ден Господин Сметкович. - изстрелях машинално.
-Тук съм за наема. - нетърпеливо отвърна Сметкович.
-Момент. - каза Ария като влезе вътре. Тя отиде до мястото където тя Верона и Денис държаха парите за наема. Взе ги и отново се върна до вратата.
-Заповядайте. - каза Ария и се усмихна раздразнено.
-Довиждане, госпожице, до другия месец. - каза мъжът и си тръгна. Затворих вратата и седнах на дивано като пуснах филма.
-Беше онзи дебелак, Домуоправителя. - казах на Ди и се усмихнах.

-Мисля ,че е добра идея да смени музиката в асансьора...Следващия път ,ако се засечем ще му го предложа...С тази музика най-много човек да заспи доката слиза или се качва - усмихна се Денис и погледна към екрана ,а после си взе от пуканките и след това последва една голяма глътка кока кола.
-Ще отида да изпукам още пуканки и да взема чипс ,та да не ни се налага да ставаме после - каза Ди и пусна филма на пауза ,а после с бавна крачка се насочи към кухнята ,тъй като все още не беше сигорен къде се намираше помещението.
Когато стигна в кухнята пусна пуканките на три минути ,а докато те ритмично си пукаха Ди извади две голему купи и две пакетчета чипс и двете бяха ръфъсл само дето единия беше барбекю ,а другия кетчуп. Когато пуканките станаха готови ги изсипа в другата купа ,а после сложи в джобовете на дънките си по още една кока кола (повярвайте това е изключително трудна задача).
-О'кей нека кино маратона започне! - весело каза Ди и остави купата с пуканките на масата ,а после и тази с чипса ,а колите с триста зора извади от джобовете си. Сега разполагаха с две купи пуканки и една чипс ,а освен това на всеки му се полагаше по две студени коли.

Изчаках Ди да донесе кола и пуканки ии чипс. Когато дойде едва не паднах от дивана от смях. Във ръцето му имаше купи с пуканки и чипс, а в джобовете му...е точно заради това щях да припадна от смях. Там беше набутал кутиики с кола.
-Ако ме научиш как да си слагам кола в джобовете наистина ще те призная. - казах все още хилейки се аз.