Тесните улички

Заглавие: Re: Тесните улички Сря Мар 30, 2011 9:13 pm

Скитах из тесните улички на Хармъни.Бях се замислил какво ще правя сега ,когато избягах от всичко ,което познавах и обичах.Вървях с бавни крачки и с наведена глава ,гледайки гладкия асфалт и замисляйки се още повече над това ,което съм ,това което мога.
Изведнъж се сблъсках с някого.Чу се тупване ,но не паднах аз.Беше някакво момиче.Никога не гледах хората в очите ,но този пък ми се наложи.
Когато очите ми се спряха на нейните ,видях зелени ,дълбоки и нежни очи.Зеленото винаги ме е привличало ,за това побързах да отклоня погледа си.
Помогнах й да се изправи.
-Много съжалявам.-извиних се и се обърнах ,за да продължа по пътя си.

Заглавие: Re: Тесните улички Сря Мар 30, 2011 9:42 pm

Вървях си из уличките на града,в кайто току що бях пристигнала..така де избягала.Търсех малко усамотение от настойчивите ми роднини,затова избрах да посетя Хармъни и по-точно тихите му частиБях си облякла нещо,което подхождаше на стила ми и същевременно не беше толкова натруфено.
Отнесения ми поглед блуждаеше къде ли не,само не и в посоката в която вървях.Изведнъж се блъснах в нещо твърдо и високо,май беше стълб...или не.
Едно момче,по-точно мъж стоеше пред мен и подаваше ръката си.
-Нама пробл... -преди да довърша той вече си беше продължил по пътя.
-..ем,ПОНЕ МОЖЕШЕ ДА КАЖЕШ ИМЕТО СИ! -извиках по него.Не беше в мой ситл,но ми се изплъзна.Замахнах с ръка за да я поставя пред устата си,но без да искам обърнах едно кошче пред него и горкия подскочи.
-Извинявай без да искам.- изписуках надявайки се да не си зададе въпроса как съм го напарвила.

Заглавие: Re: Тесните улички Сря Мар 30, 2011 9:56 pm

Момичето ми изкрещя ,но не й обърнах внимание ,докато едно кошче едва не ме удари.Обърнах се рязко към нея.
-Ти ли го направи?-попитах я студено.Тя ме гледаше сякаш е направила нещо.Вгледах се отново в зелените й очи.-Значи ти си го направила!-възкликнах с висок тон.-Какво искаш от мен? Какво се опитваш да направиш?-попитах я заядливо.-Ох ,няма значение.Ще ти кажа ,че не си единствената с дарба.
Протегнах ръка встрани и една светкавица изхвърча към дървото ,към което сочех.Ако беше някой друг пред мен без колебание бих го изпепелил.Но тези зелени очи гледащи ме стреснато никога не бих искал да видя да плачат.

Мисля,че току що бях направила една от най-големите грешки в живота си.Ядосания поглед на момчето срещу мен се превърна в изпепеляващ..буквално.Той насочи ръката си към едно дърво и незабавно светкавица илизаща от ръката му го порази.Бях прекалено стресирана за да го погледна,но в крайна сметка го направих.Беше се променил до неузнаваемост.Косата му бе бяла като сняг,а очите му сякаш светеха като звезди.Явно беше доста ядосан,но не виждах причина защо..не бях го наранила нарочно,пък и как по дяволите веднага разбра,че съм го напралива аз...можеше да е някоя котка изсакачаща от кофата за смет...да бе дори и на мен не звучеше реално.
-Аз.. - зацепих на средата на изречението,зениците ми се разшириха,а устата ми пресъхна.-Нали не очакваш да се бием?! - това беше единстветото нещо дошло ми на ум. - Съжалявам за всичко - тръгнах към него с бавни крачки,но като достигнах на 5-6 метра позабързах и без да се обръщам назад придължих по пътя.Исках да се обърна и да видя какво прави ,но нямах сали ,затова бръкнах в джобовете си,както правех когато бях нервна и закрачих по леко влажната,тясна уличка.

Тя си тръгна ,просто си тръгна.Защо винаги се случва така?Писна ми.Не мога повече така.
Точно когато мина покрай мен се завъртях и я улових за ръката.
-Почакай!-заговорих бавно.-Моля те!Н-не исках да те изплаша или да те нараня.Така става ,когато използвам дарбата си.-Спрях за момент.-От години търся някой като мен.Някой с когото да споделя за.....за "това".Моля те прости ми!Всъщност не бях сигурен дали ти си направила това с кошчето и най-вероятно току що разкрих какъв съм на човек ,който и хал хабер си няма от такива като мен.Дори да не си такава аз някак си усещам ,че мога да ти имам доверие.И аз не знам как ,но е така.-Спрях да говоря ,просто пуснах ръката й и отново наведох глава.

Точно когато минах покрай момчето ,сърцето ми биеше лудо,не знаех да се страхувам ли или въобще какво да направя.Бях уплашена понеже не можех да контролирам силите си и ако ме бе нападнал, съм си чист мъртвец..Но вместо това усетих как ръката му ме хваща и отново потрепнах.
-Пусни ме!- исках да се оттърва и да избягам,но явно той не ме чу и подхвана разговор.
-Ъмм,да аз го напраивх ,но не исках,просто още не мога да контролирам тази сила и затова не исам да я показвам на никого,побиват ме тръпки от нея. - заговорих на свой ред,въпреки че си нямах и понятие как така свободно говоря с непознат.Че аз дори и с родителите си не бях говорила толкова за способностите си.
-Щом сме го подхванали на разговори,защо не ми кажеш името си? - попитах момчето което продължавах да наричам "той" в съзнанието си по простата причина ,че не знаех дали е по-голям ,по -малък от мен или пък дори и името му.

-От скоро ли имаш тези сили.Защото ако е така е съвсем "нормално" колкото и ненормално да звучи тази дума в момента.Аз я имам още от тинейджър и с течение на времето ,плюс много упражнения и концентрация успявам да си контролирам дарбите...до някъде.Но не бива да те побиват тръпки.Знам ,че не ти е лесно сега и аз мога да ти помогна.Но за да се получи това ,не трябва да бягаш от дарбата си ,а трябва да я приемеш.
Докато й говорех я гледах право в очите.Сигурно изглеждах като пълен идиот ,но не ми пукаше ,защото съм свикнал.Накрая ме попита за името ми.
-Ричард...Казвам се Ричард Сайфър.Боже трябваше да започнем с това ,но и аз бих искал да узная името ти.

-Ами не е от много скоро,но не ги използвам и може би в това е причината.Виждам,че доста добре си овладял твоите-погледнах към отсрещното дърво,ударено от светкавицата.
Той не сваляше очи от моите,говореше така ,сякаш си знаеше репликите на изуст.Най-сетне узнах и името му..беше Ричард.Усмихнах се приветливо и оправих няколко кичура от косата си,които се бяха настанили върху очите ми.
-Аз съм Габриела..Арчибалд,но ако ми кажеш така ще те убия....сериозно - присвих очи и въпреки,че може би не бе уместно да се шегувам точно сега,го направих.-Викай ми Габи или като искаш.. Та от скоро ли си в този град,защото ако си местен ще те помоля да ме упътиш за посоките - засмях се леко и отново сложих ръце в джобовете си.

-Габи...приятно ми е!-казах любезно и се усмихнах.-Всъщност това е много красиво име и не бива да се срамуваш от него....Всъщност не съм местен.Аз...избягах от родния си град.Но ако искаш можем да поогледаме този град отвисоко.-Придърпах я към себе си и й казах.-Дръж се здраво за мен.-и преди да успее да ме попита защо ,вече се бяхме издигнали във въздуха.
Гледката беше неописуемо красива.Всичко беше толкова тихо и спокойно.

Заглавие: Re: Тесните улички Чет Мар 31, 2011 1:02 pm

-Лошо... е поне сега ще си имам компания в скитането - още преди да довърша мисълта си,усетих че Ричард ме дърпа към себе си и след секунда вече не чувствах земята под краката си.
-Ей,уоу,какво по .... - започнах да се противя,но като видях,че няма скоро да слезем,а имаше вероятност да падна ако много се мърдах.Погледнах надолу...ужас!
-Май забравих да ти кажа,че имам страх от височините! - изпищях на ухото му.Притиснах се по силно към него затворих очи.Едва след няколко минути,когато усетих че не е чак толкова страшно погледнах надолу.Беше невероятна гледка,но пак си ме беше страх.Мисле ,че съм го преодоляла,но явно не...

Заглавие: Re: Тесните улички Чет Мар 31, 2011 1:15 pm

-Хаха!Няма страшно държа те.-казах й.-Но няма да те измъчвам за това нека слезем на земята.-Спуснахме се обратно и когато стъпихме на твърда земя ,Габи все още се бе вкопчила в мен.
-Ъмм....вече може да ме пуснеш.-казах й с насмешлив тон.-Зависи дали искаш.Както и да е.Ще ти дам съвет за силата ти.Когато падаш отвисоко винаги можеш да забавиш падането със силата си и да не се нараниш.Просто насочи ръце към земята и се спусни бавно.-След този съвет леко й намигнах и се усмихнах.
-Може да прозвучи малко странно ,но имаш ли други сили освен тази ,защото както виждаш аз имам две?

Заглавие: Re: Тесните улички Чет Мар 31, 2011 2:35 pm

След като вече бях на земята можеше да се каже,че чувството бе много по-хубаво.Погрешка обаче още си стоях така,вкопчена в дрехите на Ричард.
-Оу,извинявай - стана ми малко неудобно и веднага го пуснах.
-И да добър съвет,но дано не ми се налага да летя- свих лицето си в гримаса, изразяваща уплах.
Лекия ветрец,който полъхваше ,размахваше косата ми ту наляво,ту на дясно.Луната не бе пълна,но все пак не губеше чара си.Преглътнах някак тежко и погледнах Ричард.
-Имам още една...проекция...мога да съм тук и същевременно в другия край на града или дори да пътувам във времето. - казах някак безразлично,все едно всеки човек на тази планета го умее.Истината бе ,че не обичах силите си ...
-Какво ще кажеш да се поразходим,но този път с ходене?

Заглавие: Re: Тесните улички Чет Мар 31, 2011 2:43 pm

Изхихиках се.
-Добре! Нека се поразходим.Между другото ще си търся жилище.Не знам дали ще останеш тук ,но би било приятно да имам съквартирантка като теб.Стига и ти да си съгласна ,с радост бих делил една къща с теб.-усмихнах се широко.
-Чувствам се неловко да говоря с теб за това имайки предвид ,че за пръв път се виждаме ,но се нуждая от някой като мен ,с когото мога да споделям всичко.
Двамата продължавахме да вървим.

Заглавие: Re: Тесните улички Чет Мар 31, 2011 2:58 pm

-Ами мисля този път и аз да остана,все пак не мога цял живот да бягам...- замислих се малко преди да продължа,дори не чух какво каза той,но разбрах че се е съгласил на предложението ми за разходка.
Някъде по средата на изречението чух ,че става въпрос за къща.
-Знаеш ли и аз си търся жилище....и хубаво предложение,малко странно като се има на предвид ,че преди 30 минути разбрах името ти,но какво пък,хайде -по принцип си падах по лудите предложения и затова не се замислих въобще.
Нещо отвътре ми подсказваше,че ще се разбираме добре.
Улицата сякаш нямаше край,дори не знаех къде щяхме да излезем...това й беше хубавото.Изведнъж се сетих нещо
-Хей,забравих да ти кажа..ако ме искаш за съквартирант,трябва да знаеш,че обожавам животните и не трябва да се учудваш,ако завариш някоя и друга котка в къщата - засмях се леко при мисълта как хиляди котки обикалят около него- което ме навежда на мисълта,че имам две кучета..мися,че може би искаш да знаеш..

Заглавие: Re: Тесните улички Чет Мар 31, 2011 7:05 pm

-Всъщност обожавам животните ,въпреки ,че понякога бягат от мен ,не знам защо.Най-вече харесвам котките.Те са гальовни и отвръщат на любовта с любов.
Бяхме се вкопчили в разговор за домашните любимци.Не забелязах колко много сме извървели ,но и честно казано въобще не гледах къде вървя.
Изведнъж се блъснах в някаква стена.Разтърсих глава и погледнах напред.Намирахме се в задънена улица.Нямах ни най-малка представа как се озовахме тук.
-О-оу...май се изгубихме.

Така се бях отнесла в разговори с Ричард,че не забелязах кога уличката е стигнала до задънен край..нито пък той.
-Хей,добре ли си?-попитах го със свито лице в гримаса,докато той разтъркваше главата си.
-Наистина се изгубихме - огледах се наоколо..нямаше нищо освен кофи за смет,някоя и друга котка и луната ,която грееше над нас.
-А сега на къде? Май ще трябва да се върнем обратно - завъртях се кръгом,готова да тръгна,но Ричард издаде някакъв звук,сякаш прочиства гърлото си
-Какво? -попитах го разсеяно и потърках сънено окото си

Заглавие: Re: Тесните улички Вто Апр 05, 2011 9:42 pm

Когато Габриела тръгна в обратната посока ,чрез което още повече щеше да се изгуби ,аз се прокашлях.Когато тя се обърна към мен и ме попита "Какво? ,аз само наклоних глава вдясно и посочих нагоре.Тя продължи да ме гледа странно.
-Не мога да повярвам ,че не се усещаш!-възкликнах.-нека ти подскажа.
повдигнах леко ръце и се издигнах на около метър от земята.След това се впуснах напред и направих едно кръгче около Габи.
-Сега вече схвана ли идеята.-попитах я с насмешлив тон.-Хайде ела и се дръж здраво.

-Ааа не!Нямам намерение да летя отново,фобията ми още не е изчезнала- завъртях отрицателно глава,но докато се усетя вече летяхме.
-За твое сведение ,няма да ти се иска да ме пуснеш - извиках му право в ухото - Ъъъ не в този смисъл,имам предвид,че ако ме пуснеш така ще те нашамаросам че ...! - засмях се и огледах наоколо.Беше невероятно красиво,сякаш като в сън.
Този път не исках да слизам,приятно с лек ветрец,просто мечта
-Голям си късметлия с тази сила!

Понесохме се над тесните улички и видяхме мястото ,на което се бяхме срещнали.
-Ето тук.-казах и се спуснах надолу.Внимателно помогнах на Габи да стъпи на твърда земя.-Добре ли премина полетът ви с Летателна фирма "Ричард" ?-пошегувах се аз.
-Хайде!-казах и я дръпнах към една пейка.-Уморих се от ходене и летене.
Седнахме и завързахме разговор.
-Така...разкажи ми за семейството ти ,за кучетата.

Заглавие: Re: Тесните улички Сря Апр 06, 2011 9:43 pm

-Разбира се,трябва да напиша препоръчително писмо за тази фирма - засмях се вървейки към пейката,на която Ричард вече бе седнал.
Отпуснах се ,доста се бях уморила,въпреки че не вървяхме Бог знае колко дълго.
-Така...разкажи ми за семейството ти ,за кучетата.
-Ами,чесно да ти кажа...кучетата са моето семейство - усмихнах се малко горчиво при спомена за родителите си- майка ми и баща ми не присъстват много в семейната картина...и двамата са доста заети с работа,ако сега ги питаш къде съм и дали въобще съм жива,ще кажат "не знам".Както и да е,ти от къде си? -попитах на свой ред,гледайки луната.

Заглавие: Re: Тесните улички Чет Апр 07, 2011 9:41 am

-Жалко.-отговорих тихо.-А! Аз...ами аз съм от Торонто ,но вече отдавна съм го забравил.Скитам откакто баща ми почина.Тази тема е малко болезнена за мен ,но ще ти я разкажа.Моите родители дадоха живота си за мен.Това...това ме кара да изпитвам огромна вина.Много ми тежи на сърцето ,но се научих да бъда силен.-Замълчах за кратко.-До края на живота си ще помня лицето на баща ми.Той се лишаваше от всичко за мен.А майка ми се лиши от живота си.Умря при раждането.-Стиснах юмруци.-Трудно е без родители.-Заговорих бавно.-Късметлийка си ,че твоите са още живи.Може да не сте близки ,но разбираме колко е скъпо нещо за нас ,чак когато го загубим.-Обърнах се към Габи ,усмихнах се и я погалиn по бузата.

~Харли: Цветното писане е забранено. ;]

Заглавие: Re: Тесните улички Пет Апр 08, 2011 1:07 pm

Докато Ричард ми разказваше за детството си и въобще за живота си ми стана малко гадно,че го попитах.Само го наблюдавак как стиска ръцете си в юмруци.
-Хей ,ако не ти е приятно,не говори,няма проблем,разбирам че ти е тежко- усмихнах се в отговор.
-Да голяма късметлийка съм... както и да е,нека сменим темата,очевидно че е подтискаща за всички .

-Да...потискаща.
Облегнах се назад и се загледах в небето.Въпреки че беше тъмно аз виждах колко облаци има.
-Това не е на добре...-промърморих.
Габи само ме изгледа странно.
-Нещо лошо ще се случи.Нямам представа какво ,но просто го усещам.Небето ми говори...

-Не знам за нещо лошо,обаче със сигурност ще вали - засмях се и го побутнах с лакът.
Винаги когато беше лошо времето,мен ме избиваше на смях..просто навик.
Станах от пейката и започнах да крача напред назад,докато Ричард ме наблюдаваше с недоумение.
-Какво? -попитах го с лека усмивка - Стана ми смешно!
Седнах отново на пейката след безумното крачене и се приближих до него .
-Какво ще правим сега?- прошепнах ..знам,че беше тъпо,но нямаше какво друго да кажа

» Тъмните улички