Опасният кей

Заглавие: Re: Опасният кей Сря Мар 16, 2011 11:18 pm

Не знам защо, но досега опастностите винаги са ме привличали.
Денят бе тих и спокоен. Слънцето вече залязваше, дарявайки небето с розови и оранжеви оттенъци, които нежно се разливаха по безбрежния небосвод, гонени от лекия морски бриз.
Ходех си бос по плажа, носейки кецовете си в ръце. Горещият пясък пареше краката ми, а водните пръски, идващи от морето, се разливаха по кожата ми. Ходех, погълнат от мислите си и незнайно кога, се озовах пред опасния кей. Много хора биха се върнали, но не и аз.
Закрачих по старите, мокри дъски, оставяйки ги да скърцат под краката ми. Щом стигнах края на кея, плахо седнах и отпуснах босите си карака във водата, описвайки кръгови движения. Спокоен и непринуден се любувах на този прекрасен залез, но нещо липсваше. Пипешком изкарах телефона от чантата си и си пуснах една от множеството романтични песни, които бяха записани на него.
Слънцето вече се бе скрило зад облаците, отстъпвайки мясо на луната и звездите с тяхната бледа, успокояваща светлина.
Вятърът си играеше с косите ми, галеше лицето ми и деликатно спускайки се по дрехите ми, ме караше да потрепервам.
Денят бе прекрасен, а и нощта се очертаваше такава.
Стоях си сам, седнал на кея и потънал в мислите си, използвах хидрокинезата си, оформяйки водата в какви ли не причудлеви форми.
Облегнах се на лактите си и загледан в небето си затананиках някаква мелодийка, която ми се беше набила в главата.
За мен сякаш времето бе спряло, течеше много бързо или вървеше назад. Дните ми бяха като махало на спрял часовник.
Не знаех кой съм или къде съм, но знаех, че имам една едничка цел - да съществувам пълноценно.

Заглавие: Re: Опасният кей Съб Мар 19, 2011 9:48 pm

Заглавие: Re: Опасният кей Съб Мар 19, 2011 10:10 pm

Внезапно слуха ми бе погален от един мелодичен, мек, женски глас, който тананикайки, успя да достигне до сетивата ми. Станах и разсеян се отправих в посоката, от където идваше гласа. Краката ми ме поведоха именно в тази посока. Вятърът си играеше с косите ми, нежмо галеше лицето ми и деликатно спускайки се по дрехите ми, ме караше леко и неистово да потрепвам. Вървях... все повече се приближавах към източника на мелодията. Накрая стигнах до една пейка.
Там, обляно от лунна светлина, стоеше едно момиче с черни като небето коси. Мислех да я поздравя, но забелязах, че е погълната от песента, която слушаше. Явно бе добра. Седнах разсеян и вместо да заговоря на момичето, аз пипешком взех чантата си и изваждайки един лист, започнах да пиша.
Химикалът се плъзгаше по белия лист, оставяйки след себе си мастилени дири, изразяващи мислите ми.
Щом приключих писането, без да сигнализирам, просто тикнах листа в ръцете на непознатата, надявайки се, че като го прочете: "Здравей! Нов съм в града и ще ми трябва гид. Наемаш ли се с тежката задача?", щеше да се откъсне от песента си и да ми обърне поне мъничко внимание.
Нощта бе тиха, спокойна и безоблачна. На небето ясно личаха месецът и звездите. Мракът се бе напластил и като воал обгръщаше кея в мрачните си, студени обятия. Луната нежно разливаше синята си светлина и сякаш с нож, раздираше този черен, мречен плат, образуван от мрака.
Чувствата, мислите, ударите на сърцето ми... всички те се губеха в тази феерия от мрак, светлина и тишина. За мен времето бе като махало на спрял часовник.
Още веднъж хвърлих плах поглед към момичето, без дори да усетя как червенина се напластява върху лицето ми. Просто притеснено сведох глава в очакване на тежкия като стомана отговор, който щях да получа от момичето, седящо на пейката.

Заглавие: Re: Опасният кей Съб Мар 19, 2011 10:25 pm

Както си седях на пейката и си слушах музика момчето което бях зъранала дойде и написа нещо на едно малко чисто бяло листче.Набързо прибрах I-pod-а си в чантата и извадих своя телефон набързо написах едно съобщение което гласеше:Добре ще се заема с тази работа.
След като той прочете това аз му се усмихнах и отметнах кичур от косата си назад защото се бе стоварил върху лицето ми.Вдигнах поглед към него и го огледах,след това погледнах луната.Толкова беше красива и беше почти пълнолуние след ден щеше да има пълнолуние.Обичах да седя на прозореца си и да гледам луната и може би и да и говоря на нея можех да и кажа.И знаех че никой няма да ме чуе.Всичко беше тъмно единственият шум който се чуваше беше този на разбиващите се вълни в камъните.Обърнах се и ги видях всичко наоколо беше прелестно.Всичко беше толкова тихо че чак ме побиха тръпки.Ръцете ми бяха поставени на краката ми толкова тъмнина ме плашеше затова реших да добавя към тъмното малко ветлина.Изрекох заклинание на латински и от ръцете ми се образува една сфера пълна с светлина.Вдиганх я към лицето на непознатия за да може да го видя.
-Е от къде започваме?-ПОпиатх го с моят мелодичен глас.

Заглавие: Re: Опасният кей Съб Мар 19, 2011 11:21 pm

-Ами от където кажеш. - казах и плахо се усмихнах. Топлината, идваща от сферата, която блестеше в нежните ръце на момичето, хвърлляше меката си светлина по пътя ни, ориентирайки ни така, както фара ориентираше самотния моряк в буйното море. Наоколо цареше пълна тишина, с изключение на вълните, които като зловещи възвишения се наддигаха и с оглушителен звук се разбиваха в твърдите скали, оставяйки след себе си само оглушителен тътен и бяла като сняг пяна. Момичето вървеше напред, а аз сляпо следвах стъпките му, когато изведнъж нещо ме парна като нажежено желязо и аз спирайки казах:
-Какво ще кажеш първата ни дестинация да бъде някое кафе или изискан ресторант... или... - думите ми бяха прекъснати от звъна на мобилния ми, който бе в джоба ми.
С бъзрзината и ловкостта, на които дори най-бързото животно би ми завидяло, аз го извадих и го поднесох към ухото си. От другата страна на линията се оказа приятелката ми, която успя само да изрече: "Съжалявам, но няма да се получи между нас...", преди да бъде прекъсната от уж наш-добрия ми приятел. Единственото нещо, което успях да й кажа бе: "Знаех си, че си такова лицемерно, двулично безгръбначно...." - смелост не ми достигна да го изрека и затворих с яростно движение проклетия мобилен телефон.
Обърнах се към гида и с усмивка на лицето казах:
-Е, кое кафене или ресторант ще ми препоръчаш?
Внезапно бях жегнат от чувството на вина, което м напомняше, че не съм се представил на момичето. Следващите думи, които се отделиха от устата ми бяха:
-Аз съм Арън... Арън Слей... А ти си...?
Продължихме да ходим напред с момичето, което осветяваше пътя, ползвайки сферите, образувани в ръцете й.
Колото повече се отдалечавахме от плажа, толкова повече се губеха мрака и тишината. Сега те бяха заместени от светлините, излъчвани от фаровете на превозните средства, цепещи мрака и мотонния напев на двигателите им.
Докато вървях след екскурзовода си, хиляди мисли се погнаха из главата ми сякаш им бе детска площадка и напираха да излязат.
В тази феерия от светлна и звук, ясно се открояваха две неща. Шума от стъпкте на гида ми и неговата красота, открояваща се невероятно добре на лунна светлина.
Нощта бе прекрасна. Адски много ми се искаше да запея и без да се усетя, го направих. Не ми липсваше музикален слух, затова не се получи доста куриозно и фрапиращо изпълнение, но реших да го прекратя, преди да травматизирам екскурзоводката си за цял живо. Засмях се и продължих да ходя след нея.
Време бе да опозная града, защото ако имаше заради какво, можех да остана вечно.
Тишината за пореден бе нарушена от мобилния ми за пореден път. Пак беше приятелката ми или по-точно бившата ми приятелка. Успя само да ми каже: "Аз... съжалявам... Направих грешка... Моля те, върни се...". Единственото, което почти й изкрещях беше: "Какво си мислиш, че съм марионетка, а ти мой кукловод? Дърпаш ми конците и аз започвам да играя по правилата ти, така ли?", след което затръшнах проклетото нещо и изключвайки звука, го прибрах в джоба си.
"Омръзна ми да ме третират като жиголо и боклук..." - измърморих като стара врачка и продължих по стъпките на гида си.
Звука от тях чезнеше, губейки се в мрак, тишина и светлина, прегърнати в обятията на тази нощ, в която ми се случиха ужасно много.
Луната и звездите удостояваха небето и града със синята си, мека и успокояваща, почти водеща до унес и транс светлина. Сърцето ми сякаш бе раздирано с множество остриета и объркано от чувства.
Изпитвах едновременно любов, омраза, страх, смелост, неприязъм и обч. Личността ми се бе раздвоила. Сякаш бех снимка, разкъсана на две равни части, пасващи си идеално едно с друго.
Шумът нежно галеше слуха ми а очите ми жадно изпиваха екскурзовода, който уверено вървеше пред мен, продължавайки да поддържа дълго горящите сферички в нежните си ръце.
Нощта бе прекрасна, а екскурзоводът ми - мил, всеотдаен и красив, макар и мистериозен за мен защото все още не бях чул името му:
-Между другото как е името ти?

Заглавие: Re: Опасният кей Съб Мар 19, 2011 11:43 pm

-Ариа....Ариа Монгомъри!-КАзах на Арън и му се усмихнах чаровно като се обърнах и го зърнах с очи Стиганхме до едно кафе близо до кея и аз го поканих вътре.Отидох до момчето което взиамаше поръчките и му поръчах едно капучино а след това му платих сметката си.Изчаках Арън да си поръча и да се запътим на някъде.Винаги когато или съм тъжна или съм в депресия хода на МакДоналдс..Но сега не бях сама.Отидох до Арън и м прошепнах в ухото.
-Искаш ли после да идем до Макдоналдс?-Попитах го и му се усмиханх чаровно а след това забелязах че все още държа сферата бързо я спрях и всичко вече беше нормално.Седнах на една масичка и го зачаках,дръпнах дясното столче и седнха като се настаних удобно скръстих крака и отпих от капучиното си...А след това го погледнах и отново се усмихнах и погледнха хората в кафенето..

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 12:09 am

-Ариа... Ариа Монгомъри... - повторих думите й и продължих да вървя след нея, докато стигнахме едно кафене, разположено бллизо до кея. Ариа ме въведе вътре и след като се настанихме, дойде едно момче, за да вземе поръчките.
Поръчах си шоколадово лате с мого пяна и подадох разсеяно на сервитьора няколко банкноти, които изкарах от портфейла си.
Благата усмивка на Ариа стопли сърцето ми много повече от огнените сфери, продължаващи да излизат от ръцете на момичето. Те бяха бързо и ловко изгасени с няколко движения на ръката от нейна страна.
Обстановката в кафето бе някак си тягостна и депресираща. Мислите ми бяха подтиснати, а чувствата ми се изпариха, между хората и четирите стени, между които се намирахме аз и Ариа.
Въпреки, че бе пълно с хора и задушено от дима, сякаш бяхме в сауна, очите ми виждаха само и единствено нея.
Ако до сега чувствата ми витаеха из въздуха, примесени със задушливия аромат на плавно реещите се пари в кафенето, те мигом се завърнаха, когато Ариа зашептя в ухото ми.
Тя искаше да отидем в МакДоналдс. Съгласих се и знаейки, че всички сметки са ни платени просто станах и тръгнах към изхода, следван от момичето.
С галантно движени й отворих тежката, стъклена врата, позволявайки й да мине. След като излязохме, тя отново изрече нещо на латинскии сферите отново се появиха в нежните й ръце, светещи и излъчващи същите топлина и блясък.
С Ариа тръгнахме по дългата, криволичеща мрачна уличка към желаната он нея дестинация. Докато вървяхме, стъпките ни издаваха глухи притъпени удари, а сенките ни, като черни демони, се плъзгаха по безжизнените, сиви, студени стени на високо извисилите се сгради.
След миг ходене пеш, вече бяхме пред МакДоналдс. Аз отново избързах напред и галантно, като джентълмен, отваряйки й вратата, й позволих да влезе, последвана от мен и погледите, които й хвърлях

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 12:25 am

-Мерси.-казах му когато отвори врата ми и ме допусна да мина.Двамата отидохем до касата и аз си поръчах.три Мактоста и два Чийсбургера олеми Картофки и два сладкокисели сосове и голяма кола с лед.След като момичето донесе моята поръчка застанах от страни и го зачаках а след това му казах.
-Днес ям толкова защото при пълнолуние силите са ми най-силни и най-неудържими не трябва да ми е зле или да съм гладна.-УСмихнах му се плахо и след като двамата си платихме сметките се запътихме към една от масите.ЗАпочнах да ям бавно и с малки хапки отпивах от колата си и след като изядох единят чийсбургер започнах другия.Мактостите винаги ги оставях за най-накрая както и картофките.След като изядох единият Тост се заех с втория а след него и с третия.Сега вече ми оставаше само колата и картовкиет както и соса.Отворих соса и започнах да похапвам картовки едно по-едно картовче.След това се заех с кока-колата беше страшно студена и много голяма за да изпия добре ако не беше чак толквоа студена щях да успея но все пак бе ледено судена а на вън беше пълнолние и бе стдено.Неможех да си позволя да да изгубя контрол над силите си и да се покаже дарбаата ми.След около петнадесет минути и колата вече я нямаше зачаках и той да се наяде а аз само седях и си почивах като оглеждах обстановката.С него ми беше приятно и сега реших да го попитам.
-ЗАщо се разкрещя когато бяхме на кея?-Попитах го и след това продълих.-Попринцип не се храня така но това е само при пълнолуние.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 12:42 am

В момента, в който влязохме в заведението, неприятна миризма ужили сетивата ми, от което непринудено сбърчих нос. Въпреки това отидох до касата с момичето и за мое голямо очудване разбрах, че по пълнолуние Ариа трябва да поеме много харана, за да не излезе дарбата й извън контрол. Момичето си поръча толкова много харана, колкото и група от седем човека не биха изяли. Поръчах си картовки и голяма кола и се отправихм към масата с момичето.
Задъвках разсеяно картофките и отпивах от колата си, обгърнат в тишина. Усещах, че очите на Ариа шарят из заведението и по дрехите ми.
Внезапният й въпрос ме изтръгна от унеса, в който бях изпаднал.
-Защо се разкрещях на кея ли...? - разсеяно повторих въпроса. - Ами случи се така, защото първо приятелката ми скуса с мен заради уж най-добрия ми приятел, а след минути ме молеше да се върна при нея... Може би това й поведение ме изкара извън релси, но да не го мислем. Тя е минало. Важното е, че сега съм тук с теб.
След тези си думи плахо се усмихнах и скъсявайки разстоянието между мен и момичето, тихо й прошепнах:
-Коя е следващата ни дестинация? - попитах плахо и поемайки ръката на Ариа, се отправихме към изхода. Този път излязохме заедно и се отправихме към следващото място, което исках да видя. Добре, че Ариа ми беше екскурзовод, иначе досега да се загубя... няколко пъти.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 12:53 am

-Така нагоре по улицата има хубав ресторант но просто няма смисъл да ходим до там.В същата посока в ляво има и Китайски Ресторнт който не струва честно казано.Натам е Фризьоркият салон.-ПОсочих разсеяно в дясно и му се усмихнах.-Когато стигнеш до салона няколко преки нагоре е Мола доста е хуабв,хотела е в ляво от мола.А парка е в дясно.ЗАпомни ли?-Попитах го и отново му се усмихнах.-Просто няма смисъл да ходим като вече се....-Не продължих изречението си а всичко започна да гори а очите ми потъмняха преди напълно да потъна в дарбата си успях да го кача на блока зада неможе дарбата ми да го застигне и да го убие.Всичко се завъртя и стана черно а аз се свлякох на земята в безсъзнание.А огъня около мен сякаш се бе превърнал в щит и всеки който ме добли щеше да бъде ужасно умъртвен.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 1:08 am

Внезпно Ариа припадна, обзета изцяло от дарбата си. Мигом я обгърнаха пламъци. Аз, с пъргавината на котка слязох от блока, и използвайки хидрокинезата си, успях да накарм близкия пожарен кран да избълва голямо количество вода. Коства ми много от силите, но в крайна сметка пламъците бяха потушени.
-Ариа... - извиках, доближавайки се до безжизненото тяло на момичето. - Ариа, моля те събуди се. Чуваш ли ме? Ариа! - дори и непозната, тя бе пленила сърцето ми. - Ариаааа! - извиках името й нечовешки силно и поемайки, главата й, я повдигнах от студената земя, сключвайки устни с нейните. За моя голяма изненада те си пасваха като две половини на една снимка
Внезапно главата й се размърда в ръцете ми, а очите й почти се отвориха. Косите й, като водопади се спуснаха по ръцете ми и се допряха до безжизнената, студена земя.
-Ариа, как си? - попитах с голям страх в очите. Момичето бе изнемощяло и все още лежеше в ръцете ми.
Бързо си свалих якето и намятайки я с него, я прегърнах. Явно прегръдката ми се оказа успокояваща, защото огъня в очите на момичето изгасна и остана само предишния блясък. Изправих се и повдигайки я от земята, сякаш беше перце, я качих на гърба си и я понесох към бизката пейка. Седнах и поставих главата й на скута ми, галейки кадифено меките й коси.
-Моля те, кажи ми, че си добре. - измърморих плахо на момичето.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 1:16 pm

Всичко беше толкова тъмно незнаех дали съм умряла или в несвяст.КОгато след минути се събудих се озовах в скута на Арън бързо се надигнах и се огледах на бързо в всички посоки.А след това започнах да говоря тихичко едвам доловимо.
-Арън не трябваше да видиш това,нараних ли те някак си?-Попитах го и сведох глава като тъмните ми коси прокриха лицето ми а аз се почувствах виновно.Мразех да наранявам някого и защо така изгубих контрол над дарбата си?Винаги съм могла да я поддържам заключена вътре в мен но сега какво се слчи че не можах?

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 1:28 pm

-Спокойно... Не си ме наранила никак. - казах усмихвайки й се окуражително. - Всъщност, аз сам се нараних, прилагайки почти целите си сили, за да управлявам водата... - казах това, насочвайки ръка към белега на врата си.
Отдръпнах косите, които като кадифени водопади се спускаха по лицето й и поглеждайки я в очите казах:
-Дори и огънят ти да ме е изгорил, няма страшно. Водата има лечебни свойства, които мога да отключа по всяко едно време.
След тези си думи се засмях и с леко и галантно движение успях да накарам водата да образува сърце, което дори и замразено, не се се топеше. С театрално движение на ръката, го повиках при себе си и още преди да падне, извадих сребърно синджирче от джоба си и закачайки го там, го подарих на Ариа.
-Поне един хубав спомен от тази злощастна нощ, изпълнена с обрати, разочарования и опасности, нали? - попитах ведро е се засмях, давайки пълна воля на гласа си, който се разнесе из цялото това празно пространство и огласи всички кътчета, дори и най-тихите.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 8:39 pm

-Благодаря ти Арън много си мил.-КАзах и го прегърнах но веднага се отдръпнах възприемах го като приятел нищо повече.Вече си имах приятел немоцех да си позволя да го загубя.Усмиханх му се и взех кулието от ръцето му и си го закачих на врата.
-Как ми стои?-ПОпиах го и се зазмсях тихичко и сладко.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 9:27 pm

-По действията ти съдя, че си имаш приятел на когото държиш, нали? Аз нямам задни мисли, така че заповядай. - взех един лист и записвайки номера си, го подадох на Ария и казах:
-Не искам да заставам между теб и приятеля ти, но винаги можеш да ме потърсиш ако се нуждаеш от нещо. - казах това и ставайки, се обърнах към нея, намигнах й и казах:
-Ще ми се някой път да се съберем и тримата... Би било чудесно...

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Мар 20, 2011 9:35 pm

-ДАм ще го попитам и ще ти се обадя!-Казах и му се усмиханх а след това прибрах листчето в джоба си.А след това казах.
-Ти май си пълен с листчета.-ЗАсмях се след тези свои думи и му се усмиханх и му намигнах.
-Луната е много красива нали Арън?

Заглавие: Re: Опасният кей Чет Мар 24, 2011 10:21 pm

-Да така е. - отговорих замислено и забих поглед в земята.
-Нямам търпение да се съберем и да си поговорим. - казах и се засмях жизнерадостно.
Луната продължаваше да ни огравя, а аз продължавах разсеяни да "броя" звездите, блещукащи на небето.

Заглавие: Re: Опасният кей Съб Апр 02, 2011 12:01 pm

-Ще ти помогна малко няма смисъл да ги броиш те са толкова много.-Усмихнах му се миличко.
-А и да може би ще е хубаво да се съберем тримата.-Засмях се и погледнах към звездите.
-МОже ли да те попитам нещо което може би ще сметнеш за повърхностно но все пак искам да те попитам.-Усмихнах му се.

Заглавие: Re: Опасният кей Съб Апр 02, 2011 9:04 pm

След цял следобед, прекаран в ровене из служебната документация се чувствах толкова изтощен. Много исках да се видя с Ариа, но си помислих, че тя е заета... пък и не е като да сме официално заедно... ние просто се виждахме. Тъкмо се качих в BMWто си и телефонът ми извъня. Погледнах дисплея и там пишеше името, на което исках. Пишеше Ариа. Вдигнах слушалката и веднага я заговорих...
- Здрасти Ариа. Как си?
- Добре... – отвърна ми след секунда тя. След кратък разговор се разбрахме да ида да я взема. Тя беше на Опасният кей и искаше да се прибере. Аз веднага запалих двигателя и с мръсна газ, се запътих натам.
Тя седеше в началото на кея и ме чакаше... с нея имаше още един човек. Беше момче. Макар и демонско, сърцето ми потрепна от ревност, но след няколко секунди, вече нямаше и следа от нея. Слязох от колата и се запътих към тях. Със задоволство забелязах усмивката на Ариа, когато приближих.

Заглавие: Re: Опасният кей Съб Апр 02, 2011 9:14 pm

-Деймън.-Изпищях щом го видях и се атичах към него а след това се метнах на гърба му и го целунах по буката а после го ппооведох към Арън.
-Деймън това е Арън,Арън това е моят както да те кажа е хайде просто Деймън.-Казах и се засмях.
-ДЕймън Арън искаше някой път да се видиме и да пийнем по нещо.Ти какво ще кажеш?-Попитах го и му се усмихнах.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Апр 03, 2011 7:02 pm

- Да, добре. Ще бъде наистина... ще бъде супер. - казах най-накрая след краткото мълчание, обзело ни.
Отново погледнах към Ариа. Тя също ме гледаше. С поглед изпълнен с... и аз не знам какво, но веднага разбрах, че не съм бил прав да ревнувам от Арън.
- Къде ти се ходи сега? - обърнах се към Ариа. Вече не я сравнявах с никой. Тя си беше Ариа. И никой друг. - Цяла вечер съм на твое разположение... - продължих и й намигнах.
- Арън... беше ми много приятно да се запознаем. Ще ми бъде... приятно някой път да излезем заедно.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Апр 03, 2011 7:08 pm

-Ами незнам може би ми се ходи на плажа.Може и там?-Попитах Деймън и след това се обърнах към Арън.-Аррън чао.-Казах и помахах с ръка и подскочих след това хванах Деймън под ръка и се запътихме към пажа.Дори и да не ми беше отговори аз знаех,че ще каже да а ако каже не щях да го накарам да промени решението си.
-Не искам да ходим в гората,моля,моля моля никога не съм ходиа там.Ще ме заведеш ли?-Попитах го държах се като мако детенце но не ми пукаше.

Заглавие: Re: Опасният кей Нед Апр 03, 2011 7:11 pm

- Добре... хайде да тръгваме. Да знаеш много е красиво там. - казах и отново намигнах на Ариа.
- Кажи ако ти стане студено. - уведомих я и погледнах към залязващото слънце. - Тадам... хайде към гората. - казах и се засмях, отново. Ариа също започна да се смее с мен и така, ухилени до уши тръгнахме към гората...