Страховитата улица

[b]Беше вечер и Мадлен беше решила да се разходи, обичаше тъмните вечери.С водка в ръка като най-голямата пияница на света се рахождаше, полу витаещо като прирак.Хората я гледаха странно, сякаш не бяха виждали жена с водка?Както и да е, тя въздъхна и хвърли вече празното шише в една кофа наблизо.Тази светлина я дразнеше, а тези коли които 'хвърчаха' нагоре надоло направо я вбесяваха.Идеше 'и да ги замери с нещо голямо..или да ги накара да се замерват сами.
''Хайде сега!Бива ли така?''
Разъмът'и успя да излезе на светлина някак си, от това голямо пияно пространство там горе в главата 'и.Странно!Можеше да го накара да спре да се появява така изневиделица без предопреждение, но не и се занимаваше.
''Остави го да си блуждае''
Каза си чернокоската.Огледа се.Вече не беше на онова оживено място.О не!Беше на една прекрасна улица!Е, прекрасна според нея.Тъмна, без осветление, някой лампи сякаш бяха .. итръгнати?!?А пък други сякаш бяха поразени с гръм.
''Ау, какъв късмет!''
Завъртя очи и продъллжи напред, чуваше как токчетата 'и потропват по асфалта, да беше толкова тихо.Харесваше 'и.
Беше стигнала до точка А, сега оставаше да разбере каква е точка Б и да я завладее..

Беше станало късно, а Шанел все още се мотаеше по улиците. Сама. Обичаше да разсъждава на спокойствие. Не знайно как се беше озовала от някаква супер оживна улица на някаква призрачно тиха. Не знаеше как да се върне. Не спря дори за секунда. Просто вървеше. Огледа се около нея и видя брутално счупените лампи. Напукания асфалт изглеждаше зловещо на такава улица. Сякаш беше нечия уста готова да се отвори и погълне всеки и всичко. Нел потрепери. Спря се и облече черното си кожено яке, до сега държано в реката и. Чу се кучешки лай и по някаква причина Шанел се изплаши. Тя обичаше кучетата. На светло. Започна да тича. Не много бързо и с всички сили, но определено искаше да се измъкне от тази улица. Да само че тя все едно нямаше край. Продължаваше и продължаваше да тича, докато не се блъсна в някой или нещо.

Мадлен вървеше бавно и замислено, а всъщност главата 'и беше празна, да не си мислеше за нищо.Огеждаше се и се усмихваше, усещаше как става все по-тъмно и по-тъмно и това я караше да се усмихва.Не виждаше никой, като че тук беше ..някак безлюдно..Но не и се вярваше, чуваше кучета които я лаеха, злобно, сякаш пазеха нещо, може би това което е тяхно.Тя добре ги разбираше, знаеше как се чувстват, да имаш такава голяма отговорност, макар, че нейната беше много по-мащабна.Доближи се до една ограда, и едно куче 'и се нахвърли, беше с каишка което му пречеше да я стигне, а и оградата указваше влияние.
-Ах ти...
Въздъхна и притвори очи.За миг се замисли дали да не го убие, но на негово място и тя би постъпила така.Апък и хората използваха кучетата!Научаваха ги да бъдат злобни!И както винаги на Мадлен и се искаше кучетата да окажат влияние върху хората, сякаш нещо в нея напираше и казваше..
'Давай кученце ти можеш!Разкъсай ги!'
Но тя си знаеше, че законът на вселената не го позволяваше.Една голяма усмивка се появи на лицето 'и.
Та, нали хората са на върха на хранителната верига
Тя се изсмя..Според нея на върха беше..тя..и тези като нея, но кой ли слушаше една богиня .. в пенсия..Доколкото това можеше да се нарече пенсия.
Ухото 'и долови стъпки, а после бяг.Мадлен се отдалечи от оградата и отново тръгна на пред, бавно както и обикновенно, факта, че някой може би щеше да наруши личното 'и пространство, въобще не я притесняваше, просто нямаше да обръща внимание на нещото което се задаваше.
Всичко вървеше добре..докато това въпросно нещо не се блъсна в нея и не падна на земята.
''Oф'' Каза си и завъртя очи.
Мадлен се обърна бързо, огледа го и осъзна че всъшност не е среден род, а женски..Мадлен присви очи и протегна ръката си.
''-Хайде ставай!И следващия път внимавай в кого се блъскаш.''
Каза тя като наблегна на последното.

-Охх...- промърмори и погледна към нещото в което се беше блъснала. Нещото се оказа красив и очевидно зле настроено момиче. Игнорирайки ръката и Шанел се изправи и изтупа черния си панталон който се беше изцапал от "инцидента".
-Съжелявам. - промърмори тихо и предпазливо тя. Отново погледна към момичето пред себе си и я огледах добре. Имаше тъмна коса и също толкова тъмни очи. Макар че като се замислех тук всичко изглеждаше тъмно. Останах все така загледана в нея.

Мадлен се усмихна.Момичето изглеждаше силно и гордо, като нея..или поне така тя си мислеше.Нещо много не и се отдаваше да преценява хората с един поглед.
-Коя си ти?
Попита тя.Гледаше я с грубо изражение,но после въздъхна и се усмихна съвсем леко.
-Защо ме гледаш така?

-Ъъъ...не мисля че е много уместно да казвам името си, но все пак ще го направя. - каза предпазливо тя.
-Шанел ЛаФонт. - не направи опит да протегне ръка. Просто стоеше и...гледаше.
-Защо ме гледаш така? - попита момичето пред Шанел. Да уместен въпрос. Наистина Нел стоеше и гледаше сякаш е видяла Майкъл Джексън да става от гроба. Е поне се опита да замаже положението с лека усмивка. Момичето и се струваше странно и различно, но колко от мислите и бяха вярни, Нел не знаеше.
-Ами не знам. Струваш ми се някак различна... - изказа на глас мислите си блондинката.
-Ами ти коя си? - все още предпазливо, но леко усмихнато попита тя.

Очите на Мадлен се разшириха, изражението 'и беше стреснато, но бързо се оваладя.
''Дали не подозира нещо?''
Тази мисъл прониза съзнанието 'и като коршум.
'Но как да подозира..та..как ще знае..та..НЯМА ДОКАЗАТЕЛСТВА''
Ето почваше да се панира..а и жеста който направи го показа, прокара ръка през черната си коса.
-Аз съм Мадлен!
Каза тя.Не каза нищо друго, всъщност това беше нормално, тя не говореше много, но..бореше се с себе си..Дали не трябваше да замаже положението?Та момичето пред нея каза, че Мадлен е различна.
''Не!Каза 'изглеждаш' ми различна, не, 'си' ''
Преглътна.Не трябваше да си отваря устата, не трябваше да привлича внимание към себе си.Усмихна се криво.Едва ли си личеше, че беше нервна..ех може би съвсеем малко.Беше добра актриса, но не чак толкова.Като се замислеше..какъв беше проблема да се разкрие?Та това беше станало преди векове!
.Срам...Да така се чувстваше тя, засрамена, такова голямо его имаше, че не можеше да си позволи някой да разбере какво се е случило..тогава..Не трябваше.
-Какво правиш тук?
Каза тя и се огледа.
-Като гледам, не се чувстваш никак комфортно.

-Хубаво име... - отбеляза Шанел и погледна към момичето. Изглеждаше и притеснена.
-А? Какво правя тук ли? - очуди се русокоската.
"Търся маргаритки за букет и се надявам, че в тази тъй приветлива улица ще ме ухапе някой добронамерен кръвопиец и ще стана вещица със кучешки зъби и извратени навици що се отнася до нулева положителна." - съркастично си помисли Шанел. Дам сърказмът пак я гонеше, но това така или иначе ставаше често така че вече се беше научила да го контролира...освен в главата си. Естествено се усмихна леко и се опита да не звучи толкова като Афродита.
-Ами-и-и...-провлачено каза тя.
-Със сигурност не ми е особено комфортно. - оглеждайки се каза тя.
"Със сигурност мога да отбележа че съм единствената вещица мразеща тъмното" - все още оглеждайки се си помисли тя.
-Ами мисля че се изгубих. - най на края отговори тя.
-А ти какво правиш тук? - обръщайки се към Мадлен попита блондинката.
-Струваш ми се някак...притеснена. - отбеляза Шанел. Тя умееше да разчита емоциите на хората по действията, думите и изразите на лицата им.

''Знам, че е хубаво нали за това го избрах!''
Мадлен се усмихна..Беше се загубила.Нормално за една простосмъртна, тя самата никога не се губеше, умееше да се грижи за себе си..А хората бяха крехки и безпомощни все някой трябваше да им помага.
-Аз просто се разгождах.
Каза и се огледа.
-Да ти помогна да се измъкнеш?
Предложи да помогне..но защо?Това вече не беше нейна работа..Но не можеше да се бори със себе си..

-Ъъъ..ще бъде добре. - отвърна Шанел. И макар че Мадлен изглеждаше някак си объркана, изглеждаше и някак особено. Тоест като човек самоче не съвсем.
"Охх дано наистина да се измъкна от тази улица. Имам наистина неприятно чувство че ще се случи нещо." - помисли си Шанел и отново започна да се оглежда. Е вярно че оживените и осветени улици по принцип бяха по-приветливи, но тук поне нямаше никой. Е никой освен Мадлен очевидно.
-А от къде знаеш как да се махна от тук? - обърна се към нея Шанел и повдигна едната си вежда.
-Не ми приличаш на момиче което се разхожда по такива улици. - дам. Ето това и беше странното на Мадлен. Сякаш не си беше на мястото тук. Усешах всяко нейно чувство, но не и мисъл.
-А и на колко си? - попита Шанел хващайки малката чантичка с две ръце.

-Напротив, разхождам се!Обичам тъмните места!
Засмя се, сякаш това момиче се опитваше, да я разгадае.Но не можеше!
-Само кажи къде искаш да отидеш
Каза и се огледа, тръгна бавно напред, кучетата я лаеха, но щом тя ги погледнеше, започваха да скимтят.Беше свикнала да се страхуват от погледа 'и.Все пак беше богиня на смърта, някога..
-На 19!Ти?
Отговори бързо на въпроса който Шанел и зададе.Попита от очтивост, не, че я интересуваше.В момента не я интересуваше никого, а и защо?Не беше от 'хората' които се привързваха, тя не вярваше на никого.

-Ами ако може на някоя по-добре осветена улица. - каза Нел.
-И аз съм на 19. - усмихна се тя. Кучетата лаеха от всякъде и това побъркваше Шанел. Ако беше сама щеше да направи някоя магия и да им затвори устите. Да но нямаше начин да се разкрие пред Мадлен особено ако тя беше човек.
-По добре да се махна бързо от тук защото някой глупав кръвопиец може да ме намери. - тихичко си каза тя след което веднага млъкна. Не беше сигурна дали Мадлен я е чула защото ако беше така не искаше да прилича на някое лудо момиче обзето от вампири, върколаци и разни такива същества.
"Браво бе Шанел сега и прикритието си ще развалиш. А казваш че сестра ти е по-зле от теб! Глупачка!" - обиди се сама на ум.

-Кръвопийци няма, до сега да те бяха нападнали.
Каза тихо Мадлен и се усмихна.
-По-осветена улица казваш?Добре!
Каза и кимна.Знаеше точно къде да я заведе.Тази улица водеше до друга, беше главна, знаеше го със сигурност.Тези малки тъмни улички винаги водеха до една голяма.Момичето лесно щеше да се оправи от там.Тогава щеше да си тръгне, не можеше да рискува да каже още нещо което да я разкрие.Апък и мислеше да отиде някъде другаде, това място вече започваше да 'и писва.След няколко метра момичетата вече можеха да видят светлините на следващата улица, макар и не много добре.След още няколко метра вече стигнаха.
–Е това е!Аз ще тръгвам!
Мадлен се обърна и с бързи крачки тръгна на някъде, след което сякаш изчезна..

Мдлен изчезна толкова бързо че думите "Благодаря" увиснаха не изказани в въздуха.
Беше странно момиче. И определено знаеше за вампирите. Или и тя беше "нещо" или беше човек, който знаеше за съществата в Хармъни. Мислено и благодарих отново и потеглих към дома си.