Кабинета на педагогическия съветник(психолога)

Просторно и светло помещение, подканващо за разговор. Това трябваше да представлява кабинета на Ломбарди, но уви, в него нямаше нищо светло и приветливо.

Още с влизането погледа ти биваше фокусиран от дъбово бюро в овална форма разположено в долния край на кабинета точно пред големия и единствен прозорец, обрамчен с дълги тъмни завеси. До лявата стена имаше двойно канапе, малко опърпано, но достатъчно добре изглеждащо, а пред него имаше ниска масичка за кафе отрупана с най-различни листовки и книжки от "Какво се случва с мен?" до "Как да накарам родителите си да ми обърнат внимание?".
Зад бюрото на г-дин Ломбарди кротко седеше кожен въртящ се стол с регулираща се облегалка, а срещу бюрото пък имаше два не до там удобни стола. Върху дървеното пособие можеха да се открият още десетки различни листовки, малък пясъчен часовник, настолна лампа и малък лаптоп, който както изглеждаше издаваше багажа и работеше със стени сили.
В единия ъгъл седеше мини хладилник докаран тук нелегално от Алекс за негово лично удобство.