Мостът

Заглавие: Re: Мостът Чет Фев 24, 2011 4:09 pm

Разхождайки се бавно и замислено, не усетно бях стигнала до моста в Хармъни. Той беше красив и обграден от цветя и дървета, които сякаш се оглеждаха в кристално-чистата вода под моста. По не обяснима причина се спрях и се приближих до един от каменните парапети на моста. Подпрях се на лакти и се заслушах в смеха на хората. Загледана отнесено във водата някакво странно чувство ме накара да се обърна на зад и да видя момичето зад себе си.

Заглавие: Re: Мостът Чет Фев 24, 2011 7:27 pm

Аз в парк...на всичкото отгоре засталана на някакъв мост.
Това просто не можеше да е реалност. Вместо да съм в някой нощен клуб аз бях...ами тук. Дори не знаех какво правех и как стигнах тук. Та...това въобще не беше моята среда, но все тая. Може би просто съм имала нужда да остана сама с мислите си...или пък. Не знам, но спокойствието...е да кажем че не ми харесваше. Спокойствието и тишината ме изнервяха, но мисля че ще потърпя още малко.
Все пак имах доста за размишляване. На пример...дали тук беше моето място и нямах предвид този мост и въобще парка имах предвид. Имах предвид целият град...дали Хармъни беше моето място. Е в това не можех да съм сигурна, но пък щях да разбера...или се лъжех!?
Докато се разхождах видях едно момиче...изглеждаше ми позната.
Погледнах я съсредоточено и тя се обърка.
- Ъм...извинявайте...припознах се! - естествено, че тук нямах познати, защо ли въобще си го помислих. Но я чакай малко...преди мъничко се извиних. О Боже това не бях аз. Мястото съвсем ме беше променило.

Заглавие: Re: Мостът Пет Фев 25, 2011 8:26 pm

- Ъм...извинявайте...припознах се! - каза момичето пред което стоях. Струваше ми се наистина позната. Вятърът задуха силно и развя червените ми коси като ги разпиля в всички посоки. Когато след минута спря аз започнах трескаво да оправям разрошената си коса, която днес бях изправила и леко накъдрила с преса.
-Ъъъ...няма нищо. - отговорих след време аз. Най-после огледах хубаво момичето пред себе си. Руса коса, сини очи... Ама разбира се! Винаги съм завиждала за тази коса и тези красиви морско сини очи.
-Не мога да повярвам Изабел? - отвърнах аз и погледнах най-добрата си приятелка от детството с която поддържах връзка преди да се преместя в Джорджия и след това тук в Хармъни.

Заглавие: Re: Мостът Пет Фев 25, 2011 8:39 pm

Отначало абсолютно нищо не зацепих. От къде това момиче ме познаваше за Бога...ама абсолютно нищо не разбрах.
Всъщност накрая нещо ми светна. Така де ... да го наречем поредното видение, ама вместо в бъдещето то бе в миналото. Спомените на момичето бяха...ами с мен.
Две малки дечица си играеха като малки, а другото видение беше как и двете страдат, че не могат вече да се виждат. Е явно не гледах само в миналото на момичето...явно вече почнах и аз да си припомням.
- А-Арелия? - казах невярващо и заекващо на червенокоска. - Това на истина ли си ти? Не мога да повярвам...доста си се променила. - отбелязах.

Заглавие: Re: Мостът Пет Фев 25, 2011 10:17 pm

- А-Арелия? Това на истина ли си ти? Не мога да повярвам...доста си се променила. - така ли?
-Така ли? Да не би да съм станала по-грозна? - казах аз съвсем забравяйки, че се срещнахме туко що от може би 3 годин насам.
-Е? - повдигнах изящната си вежда.
-От кога си тук? - попитах аз Изи като я гушнах.
-Това не е място на което би дошла доброволно. - казах самата истина и добавих. - Също като мен.

Заглавие: Re: Мостът Пет Фев 25, 2011 10:27 pm

- Не даже обратното...станала си страшно красива, червенокоске! - казах и тя ме прегърна..е прегърна ме малко преди да се доизкажа, но това си е друг въпрос.
- А що се отнася до идването ми..дойдох скоро и да на истина не бих дошла тук доброволно! - тя знаеше отлично, че не говорех за парка. Може би вече бе наясно с причината за идването ми, все пак...ме познаваше повече от колкото и аз самата се познавах и тя беше една от малкото с които съм се държала мило и ще се държа мило някога. Всъщност беше единствена, защото другите бяа мъртви...заради мен.
- Историята е дълга...може би ще ти я разкажа някой път. А сега...ти защо си тук...какво те води насам? - попитах все още прегърнала я. Все пак не я бях виждала от невероятно много време и ... липсваше ми. Тя беше единственият човек ... пардон...единственият жив човек, който ми напомняше за дома, миналото и ами семейството и беше човекът или по - скоро вещицата, която на времето винаги бе зад гърба ми. И както споменах единственият човек с който се държа мило.

Заглавие: Re: Мостът Съб Фев 26, 2011 9:48 am

- Историята е дълга...може би ще ти я разкажа някой път. А сега...ти защо си тук...какво те води насам? - попита ме Изи все още гушкайки се една в друга.
-Може би същото което и теб. - отговорих загадъчно и се усмихнах.
-Както помниш съм вещица иии... нещо в този град ме привлече. - казах и бързо допълних. -Иначе предполагам много добре знаеш че за нищо на света няма да дойда тук...е може би за нещо голямо, но да не се отплесваме. - казах аз и сложих една от усмивките които ми придаваше детски вид.
-Е разкажи ми дее как попадна тук? - попитах като провлачих де-то и се усмихнах сладко

Заглавие: Re: Мостът Съб Фев 26, 2011 12:59 pm

- На кратко падпалих без да искам две три помещения заради пирокинезата, властите ме помислиха за някакъв урот, което не се отклонява много от истината...все пак кой нормален човек се рови в миналото и бъдещето и подпалва разни неща с неухота!? Та...разбрах за мястото и дойдох. Тук поне е спокойно, макар спокойствието никога да не ми е харесвало...не е чак толкова зле. - спрях да говоря накрая. Вярно си беше, никога не съм била фен на спокойствието и тишината. Обичах и още обичам тръпката от това някой винаги да е по петите ти, но все пак. Малко разнообразие нямаше да ми се отрази зле...нали!?
- Искаш ли да отидем някъде другаде? - попитах Арелия - Кафе, бер, дискотека...все тая! - добавих после.

Заглавие: Re: Мостът Съб Фев 26, 2011 4:07 pm

-Аха. Тук наистина е спокойно, но представи си се издържам сама!.- възкликнах аз.
-Да нека да отидем някъде другаде. - замислих се и казах. - Може би някое къфе за да си поговорим?