Алеите с пейките

След този дълъг ден имах нужда от малко почивка.
Реших, че най-подходящото място е алеята с пейките. Там можех да остана насаме с мислите си.
Да прочистя съзнанието си. Бях сигурен, че нещо ми става. Аз бях загрижен за някой. Не за мен. А за някой друг. Човек. Жена. Това никога не се беше случвало. Още повече. Никой не ме е карал да се чувствам щастлив. Никога.
Нито пък ме е карал да забравя за родното ми място. За най-страхотното местенце за мен. За ада.
Огледах се наоколо. Всички бяха потънали в мисли, също като мен. Забелязах една пейка. Там седеше едно момиче. Беше ми позната от някъде. Но не можех да се сетя. В крайна сметка се приближих към нея и попитах:
- Може ли да седна тук?

Бях се замислила. И то не за какво да е, а за сестра ми. Рядко се случваше да мисля за нея. Не се бяхме виждали одавна, но знаех, че тя също е в Хармъни. Замислено минах покрай алеята с пейките и реших да седна на някоя освободна пейка. Намерих си една под едно красиво черешово дърво малко по-на вътре от другите пейки. Седнах и грациозно кръстосах краката си отново замисляйки се. След около десетина минути вече нямаше свободна пейка в целия парк. Вероятно защото времето беше чудесно. Загледах се в красивото езеро пред мен.
- Може ли да седна тук? - някакъв глас ме извади от мислите ми и аз стреснато трепна, като светкавично обърнах глава към човека. Оказа се мъж на не повече от 24-25 години. Обаче интуицията ми казваше да внимавам. Игнорирах това чувство и кимнах одобрително към мъжа.

п.п Извинявай, че не писах по-рано, просто нямах муза и време.

Настаних се до нея.
Погледнах я внимателно.
Изглеждаше ми много позната.
В следващия момент се сетих, на кого ми прилича... на Шанел. ЛаФонт.
Съквартирантката ми.
- Случайно да познаваш Шанел. Шанел ЛаФонт? - попитах след кратко мълчание. Не знаех, дали са роднини, но наистина имаше удивителна прилика между тях.

- Случайно да познаваш Шанел. Шанел ЛаФонт? - примигнах изненадано и го погледнах.
- Да защо? Виждал ли си я някъде? - изстрелях въпросите си един след друг. Знаех, че тя беше тук и също знаех, че трябва а я видя, но от къде този мъж познава сестра ми.
- В същност ти познаваш ли я? - попитах го повдигайки вежда. Ако я познаваше добре. Всъщност би трябвало да я познаваше, все пак занеше името й.

- Да, познавам я. - засмях се. - Съквартиранти сме.
- Ами ти? От къде я познаваш? И как си приличате толкова много? - попитах момичето след малко.
- И всъщност... аз съм Деймън. Деймън Салваторе. Следовател съм в местната полиция. - казах и се усмихнах.

-Афродита ЛаФонт. - казах аз и на свой ред се усмихнах леко.
-По-малката близначка на Шанел. - допълних и го погледнах.
-Работата ти ми звучи доста интересна. - казах и допълних на ум "Само ако има кървави неща естествено". Отпуснах се леко на зад и потръпнах когато голия ми гръб докосна студената пейка. Наистина беше странно да бъде студена тъй като времето беше доста топло. Отпуснах краката си и ги кръстосах долу при глезените.

Исках да видя Деймън,не се бяхме виждали от някъде месец.Вече започвах да си мисля,че ме избягва.Изпратих му СМС с текст"Къде си?"А той ми отоговри на някакви пейки.Отидох в парка и започнах да крача бавно и да оглеждам за познато лице.ПО едно време видях.Черна коса,квадратно лице и красива фигура.
-Мило здрасти!-КАзах и му се усмиханх.

Обърнах се към Афродита.
- Би била интересна... но честно казано на мен ми е скучна.
Точно се бях загледал в далечината, когато чух телефона ми да известява, че имам СМС. Беше Ариа. Питаше ме къде съм. Набързо й написах отговор, че съм, на някакви пейки, в парка.
Отново прибрах телефона си и се огледах. След малко усетих, че някой ми говори. Беше някакъв приятен, познат глас. Беше Ариа.
Сто процента.
- Здравей скъпа. Как си? - попитах я и се обърнах към нея.
- Всъщност... Ариа... това е Афродита...Сестрата на Шанел, съквартирантката ми.

-Хмм приятно ми е.-Казах на момичето след това се обърнах към Деймън.
-ЗА съквартирантка ти е момиче.-Повдигнах веждата си и след това му пратих телепатично.
"А аз защо не знам?".Пратих своето телепатично съобщение и го погледнах с наклонена глава като черните ми коси се спуснаха по ръцете ми.