Сладкарница "Holiday"

След телепортирането, главата на Натали беше в конфликт с гравитацията, по-скоро заради цялата поредица новости, отколкото от магическия процес. Въпреки моментното си замайване, Мийд се обърна към събеседничката си с усмивка:
- Всичко е наред. Знаеш ли, никое такси не може да се мери с теб. - засмя се тя, като се огледа наоколо. За по-малко от секунда се бяха озовали на значително разстояние без да хабят бензин, време или нерви покрай светофарите, които винаги се оцветяваха в червено при вида на Мийд.
- Да влизаме? - прикани я Елизабет, в опит да върне съзнанието й обратно. Натали кимна в отговор и двете се изгубиха зад вратата на описаното от аромат на кафе заведение.
За да излязат, минута по-късно. Всички места бяха заети, освен три стола до един не особено приветлив възрастен мъж. На момичетата им трябваше само поглед, за да се разберат, че няма да пият кафето си точно тук.
Още един поглед, вече на улицата и двете вървяха към спретната сладкарница, точно срещу кафенето.

Три седмици.Три безкрайно дълги седмици.Истински кошмар.
Когато се бе събудила на следващата сутрин след заминаването на Антъни,всичките проблеми,от които й беше помогнал да избяга,сега се сгромолясаха върху главата й с пълна сила.Хазяинът й,който беше видял светлината в стаята през прозореца си,сега вече настойчиво чукаше по вратата и тъй като Скарлет нямаше как да плати,той я изхвърли навън с всичките й боклуци.Премести се да живее при Лорън,една от колежките й,но и двете изпитваха неудобство от това да делят такова малко студио като квартирата на Лори.
Тъй като Скарлет ходеше с гипс,й беше трудно да работи добре и шефът й се сърдеше най-открито.Тя започна да отсъства от университета и си намери и дневна работа като сервитьорка,но все пак парите не й достигаха.Освен това бяха открили тялото на Фреди,скрито в близост до дискотеката,и това ужаси момичето до смърт.Тя имаше своите подозрения за смъртта му,но не ги изрази гласно и уплахът просто остана да тлее в сърцето й.
Избягваше да мисли за Антъни и се съсредтоаваше в ежедневните си проблеми.Всеки ден си повтаряше,че той е бил просто поредният и продължаваше нататък,за да се оттърве от чувството за липса,което я изпълваше понякога.Вечер,когато се прибираше от работа,беше най-ужасена,защото непрекъснато усещаше,че някой я следи и се оглеждаше като подплашена котка.В тези моменти глас,дълбоко вътре в нея,се молеше той да е там,за да я пази.Но нищо не се случваше и дните просто си минаваха.
Чувстваше се ужасно самотна.Мъжете продължаваха да я заговарят,но тя не им отвръщаше със същото,просто не бяха достатъчно добри за нея.Сега вече беше сигурна,че не иска случайна забежка,а просто малко сигурност и комфорт.И когато това се прокрадваше в главата й,мисълта за Антъни я следваше по петите и отново убиваше всичкото й настроение.Не беше сигурна какво изпитва към него,затова и само се стараеше да го забрави и да продължи напред,с живота си по старому.
И така и направи.Срещна Джеймс,сладкият разносвач на пици,който всяка вечер минаваше покрай дома й с Лорън да им остави вечеря.Беше висок,черонокос,с кристално сини очи и макар тялото му да не беше много мускулесто,беше слаб и красив.Първоначално Скарлет се бе дърпала,когато я покани на среща,но тъй като ужасно искаше да се оттърве от спомена за нейния вампирски принц,най-накрая склони.Изненадващо,решението й се оказа правилно и тя бързо разбра,че Джеймс беше точно такъв,какъвто го искаше-нежен,мил,сигурен и до болка безопасен.
Той я водеше на разходки,помагаше й с уроците,прибираше я от работа или прекарваше с нея вечерите в дискотеката.Скарлет си мислеше,че е голяма късметлийка да срещне толкова добро момче,когато наистина имаше нужда от него.Въпреки това някакво чувство,че тази връзка изобщо не е правилна,не я оставяше намира и тя не можеше да се отпусне до край.
Сега просто стоеше с него в едно от сепаретата в сладкарницата Holiday и държеше ръката му в своята.Кожата му беше топла и приятна и я успокояваше.Навън се изливаше страшен порой и тъй като скоро нямаше да могат да си тръгнат от тук,бяха решили да пият кафе,докато не се пръснат.
-И наистина е мисля,че е време да се заема по-сериозно с университета-каза сериозно Джеймс,но на устните му играеше усмивка.Той преметна едната си ръка през раменете й и я придърпа към себе си.
Скарлет също се усмихна,но насила.
-Така е.Прекарваш прекалено много време в пицарията-опита се да звучи като забавен укор,но не се получи,защото прозвуча малко отнесено.Погледът й бе вперен във входната врата,която се виждаше съвсем малко от тази позиция,но тя беше почти убедена,че току що беше влязъл някой,който познаваше.
Тъй като обаче не можеше да види друго,реши,че й се е привидяло,както ставаше често в последните три седмици.Често го виждаше из улиците,в дискотеката,но всъщност никога не беше той и Скарлет лесно забравяше за тези ситуации.Сега обаче сърцето й трепна прекалено силно и тя не можеше да се успокои в следващите няколко минути.
-Добре ли си,Сиси?-попита Джеймс,като я прегърна по-силно.Тя кимна.
-Да,да,просто...мисля,че видях един стар познат.-промълви тихо.Джеймс я целуна нежно по челото и продължи да й говори ентусиазирано,но тя все още беше забила поглед към другата част на сладкарницата и почти не го слушаше.

-Има ли някакво значение?-раздразнението му взимаше връх.Този път нямаше да се прави на загрижен,той се беше върнал заради нея,а тя го беше заменила просто ей така.
Скарлет не отговори веднага.Гледаше го изпитателно и единственото,което искаше,бе да разбере какво по дяволите се случваше.Нямаше реална причина да се е върнал,въпреки че ясно й бе дал да разбере,че за него тя значеше нещо.
-Разбира се,че има-отвърна остро.
Нямаше да му се моли,нито пък да го кара да остава.Не беше от онези момичета,които тичат по мъжете,които са ги изоставили или наранили.А той беше направил точно това-една лъжа и след това бягство.
Антъни изпуфка.Не му се искаше да й дава обяснения,според него тя не ги заслужаваше.
-Просто се върни при приятеля си.Аз се махам от тук-тросна й се,стискайки с две ръце волана.
Скарлет извъртя очи.
-Пак ли?Спри да си тръгваш,Тони,и говори-никога не го беше наричала Тони преди.Незнайно защо това галено име изникна в ума,но то като изглежда едновременно шокира,но и умилостиви мъжът.
Той я погледна рязко.Зелените й очи бяха все така уморени,както ги беше оставил.Имаше няколко нови бръчки около очите,но лицето й беше все така кукленско.
-Нямам какво да ти казвам-процеди през зъби-Махни се.
Скарлет обаче остана на мястото си.Тя протегна ръка и докосна неговата със своята.
-Никъде няма да ходя без теб-каза му спокойно-Изпратих Джеймс да се прибира.Имаме много време.А аз ще съм търпелива.Но накрая ще получа отговорите,от които се нуждая.
В гласа й нямаше каквато и да била емоция,но пръстите й не се откъсваха от дланта му,въпреки че той все така настойчиво стискаше волана.
Изведнъж отпусна хватката си и се обърна бавно към нея.
-Джеймс?-повтори той ядосано-Джеймс е причината,поради която не желая да говоря с теб.А сега напусни!
Скарлет се разсмя,поклащайки глава.Очевидно Антъни не забелязваше комичното в ситуацията,защото по лицето му още се четеше гняв,но момичето от своя страна искрено се забавляваше.
-Затова ли дойде?За да провериш дали съм те забравила?
Вампирът изръмжа.
-Не е това-отвърна й бавно.Гледаше я все така предизвикателно-Исках да проумея защо аз не мога да те забравя.
Скарлет се смути видимо,но леката усмивка още играеше по устните й.
-Може би затова не трябваше да си тръгваш-каза му укорително.
Антъни я изгледа раздразнено.
-А може би просто трябваше да гледам на теб по друг начин,като на...-той не довърши изречението,защото видя как лицето й пребледнява и осъзна,че все още не беше готова за такива шеги.Инстинктивно стисна дланта й в своята.
-Като на храна,нали?-допълни изречението му и той усети,че цялата потреперва.
-Знаеш,че не исках да кажа това.-опита се да се оправдае,но бе наясно,че няма как.
-Не ме заблуждавай и спри да ме лъжеш в очите!-извика Скарлет,дърпайки ръката си от неговата-Искам само да знам защо по дяволите си се върнал в града!Три седмици те нямаше,заряза ме просто така,с шибаната ти тайна и страхът,че всеки момент от някъде някой може да изскочи и да ме изяде!Знаеш ли изобщо колко трудно ми беше?Докато ти си тичаше на някъде и си ядеше хора,на мен ми се наложи да се справям с нещо,което изобщо не е по силите ми!Изгониха ме от вкъщи,живея на два квадратни метра и нямам пари дори за храна!Не мога да ходя на лекции,работя непрестанно и колкото и да те е яд,Джеймс е единственият,който наистина го е грижа за мен!Освен това,г-н аз-ще-бъда-ревнив,нямаш право да очакваш нещо от мен,защото ти ме изостави,а не аз теб!И аз страдах за теб,липсваше ми,но дявол те взел,ти сам избра лесния вариант и избяга!
Тя млъкна рязко и скри лицето в шепите си.Не искаше да избухва,но цялото напрежение,което й се беше струпало,сега излезе изведнъж.Не,той не беше виновен за всичко това,но тя просто се нуждаеше от някой,на когото да изплаче мъката си.Пред Джеймс беше силна и борбена,не се признаваше за победена и винаги се стараеше да бъде позитивна и усмихната.Той виждаше,че нещо не е наред,но тя така или иначе никога не му казваше,затова той се примири.
Антъни сведе глава.Гневът от ревността все още бушуваше в него,но усещаше и съжаление към момичето до него.Тя се тресеше в безмълвни хлипове,но когато понечи да я прегърна,тя отблъсна ръцете му.Досега не се беше замислял,че я е оставил с тайната му,неговата собствена и на вида му като цяло.Не беше обмислял как се чувства заради присъствието на вамприи в света й-за него беше напълно естествено.
-Скарлет....аз...-не знаеше какво да й каже,въпреки че ужасното му се искаше да направи нещо;думите просто заседнаха в гърлото му.
-Ти не си сещал,знам-отвърна раздразнено момичето.-Дж..Дж..Джеймс поне..
Антъни изръмжа.
-Спри да го споменаваш!-изкрещя и Скарлет така се смути,че се разрида по-силно-И на мен положението не ми харесва,и моята ситуация не е толкова лесна-обясни той,докато се стараеше да се успокои-Не би трябвало да имам чувства към теб!Ти си смъртна!Никога не съм се чувствал по-ужасно отколкото във времето,когато бях далеч от теб.Не знам какво ми става и това ме побърква.Съжалявам,че те оставих,Скарлет-промълви той,вече почти нормално-Но не очаквай от мен да стоя тук и да слушам за новата ти любов!
Скарлет преглътна шумно.
-Ти си глупак,Антъни,ако мислиш,че чувствата ти към мен са чак такова бреме!
Без да му даде време да отговори,тя изскочи от колата и забърза надолу по улицата,а силният порой все още продължаваше да се излива.

-Нещата винаги са сложни-промълви Скарлет-Но това не значи,че трябва да бягаш от трудностите.
Антъни сви рамене.Колата си стоеше все така неправилно паркирана,но изглежда никой от двамата не се интересуваше особено.
-Не мислех,че искаш да остана-призна си честно-А и го правех за твоята безопасност.
Скарлет се усмихна.
-Ти не ме попита.
-Ти каза,че не искаш да имаш нищо общо с мен-възрази мъжът.
-Тогава бях уплашена до смърт и група изгладнели вампири току що се бяха опитали да ме изядат.Бях в шок.-обясни му,смеейки се.-На следващия ден отидох в апартамента ти да те потърся и да поговорим.А и ключовете ти бяха останали в мен.Но...теб те нямаше.Изобщо не се беше прибирал.
Антъни се почувства виновен,че не и бе оставил никакво обяснение.За момент му се стори правилно,че тя се е опитала да го забрави,но чудовището на ревността се наддигна и той оотново усети гняв.
-Предпазвах те.
Скарлет отново се засмя.
-От какво?
-От мен самият.
Тя не отговори веднага.Чудеше се какво да му каже,прекалено много неизаказани чувства висяха между тях.И въпреки изблика й в колата преди малко,Антъни все още й се струваше някак чужд,за да говори с него за всичките си мисли.
-Следващия път може просто да ме попиташ какво искам,а не да решаваш вместо мен.-каза му спокойно.
Мъжът изръмжа.Едновременно се ядосваше и на нея,и на себе си.
-Никога не съм се извинявал толкова много през живота си-сподели й.
И двамата се разсмяха.Скарлет само поклати глава.
-Можеш да спреш да се унижаваш вече,спокойно-потупа го съчувствено по рамото.
Той я погледна учудено.
-Това значи ли,че ми прощаваш?
Тя се усмихна нежно в отговор.
-Прощавам ти,задето си тръгна.Прощавам ти,че не ми каза истината,защото сигурно ако бях на твое място,и аз нямаше.И би било чудесно да останеш в града,наистина се забавлявахме заедно-тя видя как лукава усмивка изплува на устните му-Това обаче не значи,че ще продължаваме с това със странната ни секс връзка.
Очите му потъмняха.
-Нямаш намерение да скъсаш с онзи Джеймс,нали?
Скарлет поклати глава.
-Харесва ми да те имам в живота си,Тони,но не мисля,че трябва да си позволяваме излишна близост-гласът й беше мек,но все пак с някаква трудност изговаряше думите-Не съм готова да целувам вампир.А и Джеймс ме прави щастлива.
Антъни се изсмя.
-Не очакваш да стоя и да те чакам,нали?Или да се боря за теб?-тя поклати глава-Добре,защо не съм такъв.Ти сама ще се върнеш при мен,красавице-гласът му беше станал чаровен,леко дрезгав и искусителен-Ще искаш отново да имаш секс връзката ни.
Скарлет само се засмя.Антъни се ухили,палейки двигателя.
-Е,отиваме си у дома.-каза й той с усмивка.
-Аз живея при Лорън.
-Стига,Скарлет,имам свободна стая.Нищо няма да ти направя,обещавам-той вдигна отбранително ръце-Е,ако все още искаш да си обитаваш двата квадратни метра,нямам нищо против де.Повече място за мен!